ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 21 януари 2021 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и изпълнителният заместник-председател на Комисията г-н Домбровскис.

Започването на ваксинационни кампании в цялата еврозона е важна стъпка към преодоляването на здравната криза. Въпреки това пандемията все така представлява сериозен риск за общественото здраве и за икономиката в еврозоната и в целия свят. Новото нарастване на броя на заразените с коронавирус (COVID-19) и строгите и продължителни ограничителни мерки в много държави от еврозоната възпрепятстват икономическата активност. В сектора на промишленото производство тя продължава да се задържа на добро равнище, но в сектора на услугите отбелязва сериозен спад, макар и в по-малка степен, отколкото през първата вълна на пандемията в началото на 2020 г. Вероятно е производството да е отбелязало спад през четвъртото тримесечие на 2020 г., а засилването на пандемията носи определени низходящи рискове за краткосрочната икономическа перспектива. Инфлацията остава много ниска в условия на слабо търсене и значителен неизползван капацитет на пазарите на труд, стоки и услуги. Като цяло постъпващите данни потвърждават предишната ни базисна оценка за силно изразено въздействие на пандемията върху икономиката в краткосрочен план и продължително задържане на инфлацията на ниско равнище.

При тези условия силните стимули от страна на паричната политика запазват решаващото си значение за поддържане на благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката през периода на пандемията. Като спомагат за намаляване на несигурността и укрепване на доверието, те насърчават разходите за потребление и бизнес инвестициите, подпомагайки икономическата активност и запазвайки ценовата стабилност в средносрочен план. Същевременно несигурността остава висока, включително що се отнася до динамиката на пандемията и скоростта на ваксинационните кампании. Ние ще продължим също така да наблюдаваме динамиката на обменния курс що се отнася до възможните последици за средносрочните перспективи за инфлацията. Оставаме в готовност да коригираме всички наши инструменти, както е целесъобразно, за да осигурим устойчиво доближаване на инфлацията към целевото равнище, в съответствие със стремежа ни към симетрия.

На фона на тези фактори решихме да препотвърдим подчертано нерестриктивната позиция на нашата парична политика.

Първо, Управителният съвет реши да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават стабилно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в базовата инфлационна динамика.

Второ, ще продължим покупките по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), чийто общ размер е 1850 млрд. евро. Ще извършваме нетни покупки на активи по PEPP най-малко до края на март 2022 г. и във всеки случай докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала.

Покупките по PEPP ще се извършват с цел да се запазят благоприятни условия за финансиране през периода на пандемията. Покупките ще се провеждат гъвкаво, съобразно пазарните условия и с оглед на това да не се допусне затягане на условията за финансиране, което е несъвместимо с преодоляването на низходящото въздействие на пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията. Освен това гъвкавият във времето подход към покупките, за всички класове активи и всички държави, ще продължи да подпомага гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ако бъде възможно да се поддържат благоприятни условия за финансиране с поток на закупените активи, който не изчерпва общия размер на нетните покупки за целия хоризонт на PEPP, не е задължително този общ размер да се използва докрай. От друга страна общият размер може да бъде рекалибриран, ако това е необходимо, за да се запазят благоприятни условия за финансиране, така че да се преодолее негативното сътресение от пандемията върху тренда на инфлацията.

Ще продължим да реинвестираме погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2023 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.

Трето, нетните покупки по програмата ни за закупуване на активи ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро. Все така очакваме месечните нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започнем да ги повишаваме.

Също така възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да поддържаме благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

И накрая, ще продължим да предоставяме значително количество ликвидност посредством операциите си по рефинансиране. По-специално, нашата трета поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) остава привлекателен източник на финансиране за банките, подпомагайки банковото кредитиране на предприятията и домакинствата.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. След рязък спад през първата половина на 2020 г. реалният БВП на еврозоната отбеляза силно възстановяване, покачвайки се с 12,4% на тримесечна база през третото тримесечие, макар да остана доста под равнищата от преди пандемията. Постъпващите икономически данни, информацията от проучвания и високочестотните показатели сочат, че новата вълна на пандемията и свързаното с нея затягане на ограничителните мерки вероятно са довели до спад на икономическата активност през четвъртото тримесечие на 2020 г. Очаква се те да я потискат и през първото тримесечие на тази година. Като цяло това съответства на последната базисна прогноза от изданието на макроикономическите прогнози от декември 2020 г.

Икономическата динамика остава неравномерна в различните сектори, като секторът на услугите е много по-неблагоприятно засегнат от новите ограничения върху социалния живот и придвижването, отколкото секторът на промишленото производство. Въпреки че мерките на фискалната политика продължават да подпомагат домакинствата и предприятията, поведението на потребителите остава предпазливо с оглед на пандемията и нейното въздействие върху заетостта и доходите. Освен това отслабените баланси на предприятията и несигурността във връзка с икономическите перспективи продължават да възпират бизнес инвестициите.

В перспектива прилагането на ваксините, което започна в края на декември, дава основание за повече увереност, че здравната криза ще бъде преодоляна. Все пак ще измине време, докато се постигне широкообхватен имунитет, и не са изключени още неблагоприятни тенденции, свързани с пандемията. В средносрочен план възстановяването на икономиката в еврозоната би трябвало да бъде подпомогнато от благоприятните условия за финансиране, стимулиращата ориентация на фискалната политика и възстановяването на търсенето след премахването на ограничителните мерки и отслабването на несигурността.

Като цяло рисковете пред перспективата за растежа в еврозоната продължават да клонят в низходяща посока, но са по-слабо изразени. Новините за перспективите пред световната икономика, споразумението за бъдещите взаимоотношения между ЕС и Обединеното кралство и започването на ваксинационните кампании вдъхват оптимизъм, но продължаващата пандемия и последиците от нея за икономиката и финансите остават източник на низходящ риск.

Годишната инфлация в еврозоната остана непроменена на равнище от -0,3% през декември. Въз основа на текущата динамика на цените на енергоносителите е вероятно общата инфлация да нарасне през следващите месеци, подпомогната и от прекратяването на временното намаление на ставката на ДДС в Германия. Очаква се обаче базовият ценови натиск да остане слаб поради вялото търсене, особено в секторите на туризма и пътуванията, както и поради нисък натиск за увеличаване на заплатите и повишаване на обменния курс на еврото. След като отзвучи въздействието от пандемията, възстановяване на търсенето, подпомогнато от стимулиращи фискални и парични политики, ще окаже възходящ натиск върху инфлацията в средносрочен план. Показателите от конюнктурни анкети и основаните на пазара показатели за дългосрочните инфлационни очаквания остават на ниско равнище, макар че вторите леко са се повишили.

Що се отнася до паричния анализ, годишният темп на прираст на широкия паричен агрегат (M3) е нараснал до 11,0% през ноември 2020 г. спрямо 10,5% през октомври в отражение на продължаващ прираст на депозитите. Силният прираст на парите е все така подпомаган от продължаващите покупки на активи от страна на Евросистемата. Те продължават да са най-големият източник на създаване на пари. В контекста на все още повишено предпочитание към ликвидност в сектора на държателите на парични средства и на ниски пропуснати ползи от държането на най-ликвидни форми на пари тесният паричен агрегат М1 все така има главен принос за прираста на широките пари.

Динамиката на кредитите за частния сектор се характеризира с умерено кредитиране за нефинансовите предприятия и устойчиво кредитиране за домакинствата. Месечният кредитен поток към нефинансовите предприятия остана много слаб през ноември, продължавайки наблюдаваната от края на лятото тенденция. Същевременно годишният темп на прираст остана като цяло непроменен на равнище от 6,9%, все още отразявайки много силното увеличение на кредитирането през първото полугодие. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата остана като цяло стабилен на ниво от 3,1% през ноември в условия на значителен положителен месечен поток.

Новото проучване на банковото кредитиране за четвъртото тримесечие на 2020 г. показва затягане на кредитните стандарти при кредитите за предприятия. То е обусловено главно от повишеното усещане за риск в банките в условия на продължаваща несигурност по отношение на икономическото възстановяване и опасения, свързани с кредитоспособността на кредитополучателите. Участвалите в проучването банки съобщават също за спад в търсенето на кредити от фирми през четвъртото тримесечие. Проучването свидетелства също и за по-нататъшно нарастване през четвъртото тримесечие на нетното търсене от домакинства на кредити за покупка на жилище, независимо от продължаващото затягане на кредитните стандарти.

Като цяло, нашите мерки по политиката съвместно с мерките, приети от националните правителства и други европейски институции, запазват решаващото си значение в подкрепа на банковото кредитиране и достъпа до финансиране, особено на най-засегнатите от пандемията.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се подпомогне икономическата активност и да се доближи стабилно инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до фискалната политика, продължава да е от решаващо значение наличието на амбициозна и координирана фискална позиция, като се има предвид резкият спад в икономиката на еврозоната. Ето защо има основание да продължи подкрепата от страна на националните фискални политики, като се има предвид слабото търсене от предприятията и домакинствата поради влошаването на пандемията и засилването на ограничителните мерки. Същевременно фискалните мерки в отговор на извънредната ситуация, причинена от пандемията, трябва да останат максимално целенасочени и временни по своя характер. Трите предпазни мрежи за работници, фирми и правителства, одобрени от Европейския съвет, осигуряват важна подкрепа на финансирането.

Управителният съвет отчита ключовата роля на пакета „ЕС от ново поколение“ и подчертава колко важно е той да бъде задействан без отлагане. Той призовава държавите членки да ускорят процеса на ратификация, да финализират бързо плановете си за възстановяване и устойчивост и да насочат средствата за продуктивни публични разходи, придружени от засилващи производителността структурни политики. Това би позволило на програмата „ЕС от ново поколение“ да допринесе за по-бързо, по-силно и по-равномерно възстановяване и би засилило икономическата устойчивост и потенциала за растеж на икономиките на държавите членки, подпомагайки по този начин ефикасността на паричната политика в еврозоната. Такива структурни политики са особено важни за преодоляването на отдавнашни структурни и институционални слабости и за засилване на прехода към зелена и цифрова икономика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.