Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Виена, 2 юни 2016 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Бих искал да благодаря на управителя г-н Новотни за любезното му гостоприемство и да изразя специалната ни признателност към служителите му за отличната организация на днешното заседание на Управителния съвет. Сега ще Ви запознаем с резултатите от заседанието.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат продължително на сегашното си или по-ниско равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че се предвижда месечните покупки на активи на стойност 80 млрд. евро да продължат до края на март 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията. Като следваща стъпка, на 8 юни ще започнем да извършваме покупки по нашата програма за закупуване от корпоративния сектор. Също така, 22 юни е началната дата, на която ще извършим първата операция от нашата нова серия целеви операции по дългосрочно рефинансиране. Допълнителна информация за аспектите на изпълнението на програмата за закупуване от корпоративния сектор ще бъде оповестена на уебсайта на ЕЦБ след пресконференцията.

Широкообхватният пакет от решения, взети в началото на март, подпомага инерцията на икономическото възстановяване в еврозоната и връщането на инфлацията към равнища под, но близо до 2%. По-специално, нашите мерки продължават да облекчават цената на кредитите и допринасят за засилване на кредитирането. Икономическото възстановяване постепенно продължава. Допълнителен стимул, освен вече взетите предвид стимули, се очаква вследствие на мерките по паричната политика, които тепърва ще бъдат приложени. Той ще допринесе за по-нататъшното ребалансиране на рисковете за перспективите за растежа и инфлацията. В сегашните условия е от решаващо значение да не се допусне средата на много ниска инфлация да намери дълготрайно отражение във вторични ефекти при формирането на заплатите и цените. Управителният съвет ще наблюдава внимателно развитието на перспективите за ценовата стабилност и, ако това е оправдано с оглед на постигането на неговата цел, ще действа, използвайки всички налични в рамките на мандата си инструменти.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП на еврозоната нараства с 0,5% на тримесечна база през първото тримесечие на 2016 г. след растеж от 0,3% през последното тримесечие на 2015 г. Растежът продължава да бъде подкрепян от вътрешното търсене, макар и забавян от слабия износ. Последните данни сочат продължаващ растеж през второто тримесечие, макар и евентуално с по-нисък темп, отколкото през първото тримесечие. В перспектива очакваме икономическото възстановяване да продължи с умерен, но устойчив темп. Предаването на нашите мерки по паричната политика към реалната икономика все така подкрепя вътрешното търсене. Благоприятните условия на финансиране и подобрението на корпоративната печалба продължават да стимулират инвестициите. Нещо повече, устойчивото нарастване на заетостта в резултат и на вече осъществени структурни реформи и все още сравнително ниските цени на петрола подпомагат допълнително реалния разполагаем доход на домакинствата и частното потребление. В допълнение към това фискалната позиция в еврозоната е леко експанзионистична. Икономическото възстановяване в еврозоната обаче продължава да бъде забавяно от отслабените перспективи за растеж в страните от възникващите пазари, от необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи.

Тази перспектива е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от юни 2016 г., които предвиждат годишно нарастване на реалния БВП с 1,6% през 2016 г. и 1,7% през 2017 г. и 2018 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2016 г., перспективите за растежа на реалния БВП са ревизирани нагоре за 2016 г. и като цяло са непроменени за 2017 г. и 2018 г.

Рисковете за перспективите за растежа в еврозоната продължават да клонят надолу, но балансът на рисковете се подобрява в резултат на предприетите мерки по паричната политика и на предстоящите стимули. Низходящите рискове продължават да са свързани с динамиката на глобалната икономика, предстоящия референдум във Великобритания и други геополитически рискове.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през май 2016 г. е -0,1% спрямо -0,2% през април, главно в отражение на по-високата инфлация на цените на енергоносителите и на услугите. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно темпът на инфлация да остане много нисък или отрицателен през следващите месеци, след което да се повиши през втората половина на 2016 г., в голяма степен вследствие на базови ефекти в годишния темп на изменение на цените на енергоносителите. Темпът на инфлация следва да продължи възстановяването си през 2017 г. и 2018 г., подкрепян от нашите мерки по паричната политика и очакваното икономическо възстановяване.

Тази цялостна картина намира отражение и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от юни 2016 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 0,2% през 2016 г., 1,3% през 2017 г. и 1,6% през 2018 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2016 г. прогнозите за ХИПЦ инфлацията са ревизирани леко нагоре за 2016 г. в отражение на неотдавнашно поскъпване на петрола и остават непроменени за 2017 г. и 2018 г.

Що се отнася до паричния анализ, през април 2016 г. широкият паричен агрегат (М3) продължи да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 4,6% спрямо 5% през март. Както и през предходните месеци, годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 9,7% през април спрямо 10,1% през март.

Динамиката на кредитите следва пътя на постепенно възстановяване, наблюдаван от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) е 1,2% през април 2016 г. спрямо 1,1% през март. Динамиката на кредитите за предприятията продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) остана като цяло стабилен, на ниво от 1,5% през април спрямо 1,6% през март.

Мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, несъмнено са подобрили условията за кредитиране за предприятията и за домакинствата, както и кредитните потоци навсякъде в еврозоната. Широкообхватният пакет от нови мерки по паричната политика, приет през март тази година, подпомага продължаващия растеж на кредитирането, подкрепяйки възстановяването в реалната икономика.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта да се запази подходяща степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури своевременно връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. Както Управителният съвет неведнъж е изтъквал и както отново ясно се подчертава в разискванията по политиките на европейско и международно равнище, за да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да дадат много по-решителен принос в национален и европейски план. Структурните политики са от огромно значение, като се има предвид високата структурна безработица и ниския потенциален растеж на производството в еврозоната. Необходими са структурни реформи във всички държави от еврозоната, въпреки че конкретните нужди от реформи се различават в отделните икономики. На този етап акцентът трябва да се постави върху мерки за повишаване на производителността и подобряване на бизнес средата, включително осигуряването на подходяща публична инфраструктура, които са от съществено значение за нарастване на инвестициите и насърчаване на създаването на работни места. Засилването на настоящите инициативи за инвестиции, включително удължаването на плана „Юнкер“, както и напредъкът по отношение на съюза на капиталовите пазари също ще имат положителен принос към тази цел. В условия на нерестриктивна парична политика бързото и ефективно осъществяване на структурните реформи в съответствие с конкретните за всяка държава препоръки, наскоро публикувани от Европейската комисия, не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще спомогне за по-голямата ѝ устойчивост спрямо сътресения в световната икономика. Фискалните политики следва също да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз. Пълното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж както с течение на времето, така и в отделните държави, е от решаващо значение за поддържане на доверието във фискалната рамка. Същевременно всички държави следва да се стремят към комплекс от фискални политики, които благоприятстват в по-голяма степен растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.