Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
  • ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 10 април 2019 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат на сегашното си равнище най-малко до края на 2019 г., и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Управителният съвет има готовност да внесе корекции във всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до определеното от него целево равнище.

Подробности за конкретните ред и условия на новата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР) ще бъдат съобщени на някое от предстоящите ни заседания. По-специално, при ценообразуването в новите ЦОДР-ІІІ ще се взема предвид задълбочена оценка на трансмисионния канал на паричната политика в банките, както и бъдещата динамика на икономическите перспективи. В контекста на редовната си оценка ще вземем предвид също дали запазването на благоприятните последици от отрицателните лихвени проценти за икономиката изисква смекчаване на потенциалните им странични ефекти, ако има такива, върху посредническата функция на банките.

Постъпващата информация след последното заседание на Управителния съвет в началото на март потвърждава, че забавянето на инерцията за растеж продължава и през тази година. Макар да са налице признаци за отзвучаване на някои специфични вътрешни фактори, възпиращи растежа, неблагоприятни фактори в глобален план продължават да забавят динамиката му в еврозоната. Запазването на несигурността, свързана с геополитически фактори, на заплахата от протекционизъм и на уязвимостите във възникващите пазари се отразява върху икономическите нагласи. Същевременно по-нататъшното нарастване на заетостта и на заплатите продължава да допринася за устойчивостта на икономиката в еврозоната и за постепенното повишаване на инфлационния натиск. Все пак продължава да е необходима значителна степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се запазят благоприятните условия на финансиране и да се поддържа икономическият подем и по този начин да се осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Съществен стимул от страна на паричната политика все така се осигурява от нашия ориентир за основните лихвени проценти на ЕЦБ, подсилен от реинвестирането на значителния обем придобити активи и от новата поредица ЦОДР.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През четвъртото тримесечие на 2018 г. реалният БВП на еврозоната нарасна с 0,2% на тримесечна база, след като през третото тримесечие бе отбелязал прираст от 0,1%. Постъпващите данни продължават да са слаби, особено за преработващата промишленост, главно поради забавянето на външното търсене, съчетано с определени специфични фактори по държави и сектори. Тъй като въздействието на тези фактори се оказва малко по-продължително, очаква се отслабването на инерцията за растеж да продължи и през тази година. В перспектива ефектът от тези неблагоприятни фактори се очаква да отзвучи. Икономическият подем в еврозоната все така ще бъде подпомаган от благоприятните условия за финансиране, по-нататъшното нарастване на заетостта и увеличаващите се заплати, както и от продължаващия, макар и малко по-бавен, подем в световната икономика.

Рисковете, свързани с перспективите за растеж на еврозоната, все така клонят в низходяща посока поради продължаващата несигурност, породена от геополитически фактори, заплахата от протекционизъм и уязвимости във възникващите пазари.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната беше 1,4% през март 2019 г. след 1,5% през февруари, главно в отражение на отслабване на инфлацията на цените на храните, услугите и неенергийните промишлени стоки. Въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно общата инфлация да отслабва през следващите месеци. Измерителите на базисната инфлация остават като цяло слаби, но натискът от страна на разходите за труд се засили и разшири в условията на високо равнище на натоварване на производствените мощности и затягане на условията на пазарите на труда. В перспектива се очаква базисната инфлация да се повишава в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически подем и увеличаващия се растеж на заплатите.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) нарасна до 4,3% през февруари 2019 г. спрямо 3,8% през януари. Ако се абстрахираме от известната волатилност на месечните потоци, прирастът на М3 все така се опира на отпускането на кредити от банките, независимо от забавянето на кредитната динамика в последно време. Тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари.

Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се повиши до 3,7% през февруари 2019 г. спрямо 3,4% през януари, главно в отражение на базов ефект. Ако се абстрахираме от краткосрочната волатилност, годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се е забавил през последните месеци в отражение на типично настъпващата със закъснение реакция на забавянето на икономическия растеж. Същевременно през февруари годишният прираст на кредитите за домакинствата остана в общи линии непроменен на равнище 3,3%. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за първото тримесечие на 2019 г. показва, че като цяло условията за предоставяне на кредити от банките остават благоприятни.

Нашите мерки по паричната политика, включително новата поредица от ЦОДР, която обявихме през март, ще допринесат за запазване на благоприятните условия за банково кредитиране и ще продължат да подпомагат достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че все още е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да продължи устойчивото доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. Що се отнася до фискалната политика, леко експанзионистичната фискална позиция в еврозоната и действието на автоматични стабилизиращи механизми подпомагат икономическата активност. Същевременно държавите с висок държавен дълг трябва да продължат да възстановяват фискалните си буфери. Всички държави следва да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която в по-голяма степен да благоприятства растежа. Аналогично, прозрачното и последователно прилагане на рамката на Европейския съюз за фискално и икономическо управление, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от решаващо значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава подобряването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства усилията, които се полагат в тази област, и призовава за по-нататъшни конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите