ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 27 април 2017 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията
г-н Домбровскис.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат продължително на сегашното си или по-ниско равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че се предвижда нетните покупки на активи да продължат с новия месечен темп от 60 млрд. евро до края на декември 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, която да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията. Нетните покупки ще съпътстват реинвестиции на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи.

Нашите мерки по паричната политика продължиха да поддържат много благоприятните условия на финансиране, които са необходими, за да се осигури устойчиво доближаване на темпа на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Постъпващите данни от заседанието ни в началото на март насам потвърждават, че цикличното възстановяване на икономиката на еврозоната става все по-устойчиво и че низходящите рискове са намалели още повече. Същевременно базисният инфлационен натиск е все така слаб и при него все още не се наблюдава убедителен възходящ тренд. Освен това продължаващата волатилност на водещата инфлация подчертава необходимостта да се абстрахираме от преходните изменения в ХИПЦ инфлацията, които не се отразяват върху средносрочната перспектива за ценовата стабилност.

Все още е необходима много съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да може базисният инфлационен натиск да се засили и да подкрепи водещата инфлация в средносрочен план. Ако перспективите станат по-малко благоприятни или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен напредък към устойчива корекция на тренда на инфлацията, ние сме готови да увеличим размера и/или продължителността на програмата за закупуване на активи.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През четвъртото тримесечие на 2016 г. реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,5% на тримесечна база след 0,4% през третото тримесечие. Постъпващите данни, по-специално резултатите от конюнктурни анкети, укрепват увереността ни, че текущият икономически растеж ще продължи да се утвърждава и разширява. Предаването на нашите мерки по паричната политика подкрепя вътрешното търсене и благоприятства протичащия процес на намаляване на задлъжнялостта. Възстановяването на инвестициите продължава да бъде подпомагано от много благоприятните условия за финансиране и от подобрението на корпоративната печалба. Нарастването на заетостта, за което допринасят и вече осъществени реформи на трудовия пазар, подкрепя реалния разполагаем доход на домакинствата и частното потребление. Нещо повече, признаците на по-силно възстановяване в глобален план и на засилване на световната търговия показват, че външното търсене би трябвало да допринася все повече за цялостната устойчивост на икономическия растеж в еврозоната. Той обаче продължава да бъде забавян от слабия темп на осъществяване на структурните реформи, по-специално на пазарите на стоки и услуги, и от продължаващата необходимост от корекции на балансите в редица сектори. Макар да придобиват по-уравновесена конфигурация, рисковете, свързани с перспективата за растежа в еврозоната, остават низходящи и са свързани основно с глобални фактори.

Водещата инфлация се възстановява от наблюдаваните през 2016 г. много ниски равнища, до голяма степен поради засиленото поскъпване на енергоносителите. След като през февруари 2017 г. достигна 2,0%, през март годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната беше на равнище 1,5%. Това отразява главно по-ниската инфлация на енергоносителите и непреработените храни, но също и спад в инфлацията на услугите. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно водещата инфлация да се повиши през април, а след това да се колебае около същото равнище до края на годината. Но тъй като неизползваните ресурси все още възпрепятстват формирането на вътрешните цени и заплати, измерителите на базисната инфлация остават ниски и се очаква да се повишават едва постепенно в средносрочен план, подкрепяни от нашите мерки по паричната политика, очакваното по-нататъшно икономическо възстановяване и съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет.

Що се отнася до паричния анализ, през февруари 2017 г. широкият паричен агрегат (М3) продължи да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 4,7% спрямо 4,8% през януари. Както и през предходните месеци, годишният прираст на М3 се поддържаше основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 8,4% през февруари 2017 г., без изменение спрямо предходния месец.

Продължава наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия отслабна до 2,0% през февруари 2017 г. след 2,3% през предходния месец, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинства остана като цяло стабилен на равнище от 2,3% през февруари. Същевременно проучването на банковото кредитиране в еврозоната за първото тримесечие на 2017 г. показва, че нетното търсене на кредити се е увеличило, а условията за кредитиране от банките са станали още по-благоприятни при всички категории кредити. Предаването на мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията за кредитиране за предприятията и за домакинствата, както и кредитните потоци навсякъде в еврозоната.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта да продължи поддържането на много съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури своевременно устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да дадат много по-решителен принос за укрепване на икономическия растеж. Осъществяването на структурните реформи трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се насърчат производителността и потенциалният растеж на производството. Що се отнася до фискалната политика, всички държави трябва да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която да благоприятства в по-голяма степен растежа. Пълното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от решаващо значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.