Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 21 юли 2016 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат продължително на сегашното си или по-ниско равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че се предвижда месечните покупки на активи на стойност 80 млрд. евро да продължат до края на март 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията.

Днес обсъдихме събитията, настъпили след последното ни заседание по паричната политика в началото на юни. След референдума в Обединеното кралство за членството в ЕС нашата оценка е, че финансовите пазари в еврозоната са преодолели с обнадеждаваща устойчивост рязкото покачване на несигурността и волатилността. Обявената от централните банки готовност да осигурят ликвидност, ако е необходимо, и мерките на нашата нерестриктивна парична политика, както и стабилната регулаторна и надзорна рамка допринесоха за овладяване на сътресението на пазарите. Условията за финансиране остават много благоприятни и това допринася за засилване на кредитирането. Те продължават да подкрепят базисния ни сценарий за продължаващо икономическо възстановяване и повишаване на темпа на инфлацията.

Същевременно, като се има предвид съществуващата несигурност, Управителният съвет ще продължи да наблюдава много внимателно икономическата динамика и динамиката на финансовите пазари и да осигурява предаването на нерестриктивната парична политика към реалната икономика. През следващите месеци, когато разполагаме с повече информация, включително с нови експертни прогнози, ще можем по-добре да подложим на преоценка базисните макроикономически условия, най-вероятното развитие на инфлацията и растежа, както и разпределението на рисковете при тези трендове. Ако е оправдано за постигането на целите му, Управителният съвет ще действа, използвайки всички инструменти, с които разполага в рамките на мандата си.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП на еврозоната нарасна с 0,6% на тримесечна база през първото тримесечие на 2016 г. след растеж от 0,4% през последното тримесечие на 2015 г. Растежът продължава да бъде подкрепян от вътрешното търсене, докато прирастът на износа остава скромен. Постъпващите данни сочат продължаващ растеж през второто тримесечие на 2016 г., макар и с по-нисък темп, отколкото през първото тримесечие. В перспектива продължаваме да очакваме икономическото възстановяване да продължи с умерен темп. Предаването на нашите мерки по паричната политика към реалната икономика все така подкрепя вътрешното търсене. Благоприятните условия на финансиране и подобрението на корпоративната печалба продължават да стимулират възстановяване на инвестициите. Устойчивото нарастване на заетостта в резултат и на вече осъществени структурни реформи и все още сравнително ниските цени на петрола подпомагат допълнително реалния разполагаем доход на домакинствата и съответно частното потребление. Освен това се очаква фискалната позиция в еврозоната да бъде леко експанзионистична през 2016 г., а през 2017 г. и 2018 г. да стане в общи линии неутрална.

Същевременно фактори, възпрепятстващи икономическото възстановяване в еврозоната, включват резултата от референдума в Обединеното кралство и други източници на геополитическа несигурност, отслабените перспективи за растеж в страните от възникващите пазари, необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи. При тези условия рисковете пред перспективата за растежа в еврозоната продължават да клонят надолу.

Според Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през юни 2016 г. е 0,1% спрямо -0,1% през май, главно в отражение на по-високата инфлация на цените на енергоносителите и на услугите. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно темпът на инфлация да остане много нисък през следващите няколко месеца, след което да започне да се повишава по-късно през 2016 г., до голяма степен вследствие на базови ефекти в годишния темп на изменение на цените на енергоносителите. Темпът на инфлация следва да продължи да се покачва през 2017 г. и 2018 г., подкрепян от нашите мерки по паричната политика и очакваното икономическо възстановяване.

Що се отнася до паричния анализ, през май 2016 г. широкият паричен агрегат (М3) продължи да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 4,9% спрямо 4,6% през април. Както и през предходните месеци, годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 9,1% през май спрямо 9,7% през април.

Динамиката на кредитите следва пътя на постепенно възстановяване, наблюдаван от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) нарасна до 1,4% през май 2016 г. спрямо 1,2 % през април. Динамиката на кредитите за предприятията продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) остана като цяло стабилен на ниво от 1,6% през май спрямо 1,5% през април.

Проучването на банковото кредитиране в еврозоната през второто тримесечие на 2016 г. показва по-нататъшно подобряване на условията за кредитиране за предприятията и домакинствата и продължаващо покачване на търсенето на кредити във всички кредитни категории. Нещо повече, банките продължават да отчитат, че целевите операции по дългосрочно рефинансиране са допринесли за по-благоприятни условия по кредитите.

Мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, са подобрили съществено условията за кредитиране за предприятията и за домакинствата, както и кредитните потоци навсякъде в еврозоната. Широкообхватният пакет от нови мерки по паричната политика, приет през март тази година, подпомага продължаващия растеж на кредитирането, подкрепяйки възстановяването в реалната икономика. Като се имат предвид съществуващите фактори за несигурност, особено важно е каналът на банковото кредитиране да функционира добре.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта да се запази подходяща степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури своевременно връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. Както Управителният съвет неведнъж е изтъквал и както отново се подчертава настойчиво в разискванията по политиките на европейско и международно равнище, за да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да дадат много по-решителен принос на национално и европейско равнище. Осъществяването на структурните реформи трябва да бъде ускорено значително, за да се намали структурната безработица и да се насърчи потенциалният растеж на производството в еврозоната. Необходими са структурни реформи във всички държави от еврозоната, въпреки че конкретните нужди от реформи се различават в отделните икономики. Акцентът трябва се постави върху мерки за повишаване на производителността и подобряване на бизнес средата, включително осигуряване на подходяща публична инфраструктура, които са от съществено значение за нарастване на инвестициите и насърчаване на създаването на работни места. Засилването на настоящите инициативи за инвестиции, включително удължаването на плана „Юнкер“, напредъкът по отношение на съюза на капиталовите пазари и реформите, които ще подобрят преструктурирането на лошите кредити, също ще имат положителен принос към тази цел. В условия на нерестриктивна парична политика бързото и ефективно осъществяване на структурните реформи в съответствие с конкретните за всяка държава препоръки от 2016 г., наскоро одобрени от Европейския съвет, не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще спомогне за по-голямата ѝ устойчивост спрямо сътресения в световната икономика. Фискалните политики следва също да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз. Пълното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж както във времето, така и в отделните държави, е от решаващо значение за поддържане на доверието във фискалната рамка. Същевременно всички държави следва да се стремят към комплекс от фискални политики, които благоприятстват в по-голяма степен растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.