Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 21 април 2016 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат продължително на сегашното си или по-ниско равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, в съответствие с решението си от 10 март 2016 г. ние започнахме да разширяваме месечните си покупки по програмата за закупуване на активи до 80 млрд. евро, докато предишният обем беше 60 млрд. евро. Както вече е посочвано, предвижда се тези покупки да продължат до края на март 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, която да е в съответствие с инфлационната му цел. Освен това през юни ще проведем първата операция от новата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР ІІ) и ще започнем покупки по програмата за закупуване от корпоративния сектор. Допълнителна информация за аспектите на изпълнението на програмата за закупуване от корпоративния сектор ще бъде оповестена на уебсайта на ЕЦБ след пресконференцията.

Вследствие на широкообхватния пакет от решения, приети в началото на март, цялостните условия за финансиране в еврозоната са се подобрили. Предаването на стимулите на паричната политика към предприятията и домакинствата, по-специално през банковата система, се засилва. Запазва се обаче несигурността в глобален план.

В перспектива, особено важно е да се запази подходяща степен на нерестриктивност на паричната политика, докато е необходимо, за да се даде тласък на икономическото възстановяване в еврозоната и да се ускори връщането на инфлацията към равнища под, но близо до 2%. Управителният съвет ще продължи да наблюдава внимателно развитието на перспективите за ценовата стабилност и, ако това е оправдано с оглед на постигането на неговата цел, ще действа, използвайки всички налични в рамките на мандата си инструменти. В сегашните условия е от решаващо значение да не се допусне средата на много ниска инфлация да се установи във вторични ефекти при формирането на заплатите и цените.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП в еврозоната отбеляза увеличение от 0,3% на тримесечна база през четвъртото тримесечие на 2015 г., подкрепен от вътрешното търсене, макар и забавян от тенденцията за сравнително слаб износ. Постъпващите данни за първото тримесечие на 2016 г. показват продължаващ растеж на производството, с темп, сходен с този от последното тримесечие на 2015 г. В перспектива очакваме икономическото възстановяване да продължи. По-специално, вътрешното търсене все така е подпомагано от мерките ни по паричната политика. Положителното им въздействие върху условията за финансиране, както и подобрението на корпоративната печалба благоприятстват инвестициите. Нещо повече, нашата нерестриктивна позиция на паричната политика, продължаващото нарастване на заетостта в резултат от вече осъществени структурни реформи и все още сравнително ниските цени на петрола би следвало да продължат да подпомагат реалния разполагаем доход на домакинствата и частното потребление. В допълнение към това фискалната позиция в еврозоната е леко експанзионистична. Същевременно икономическото възстановяване в еврозоната все още е забавяно от продължаващите корекции на балансите в редица сектори, недостатъчния темп на осъществяване на структурните реформи и слабите перспективи за растеж в икономиките от възникващите пазари.

Рисковете, свързани с перспективите за растеж в еврозоната, продължават да клонят надолу. Неотдавнашните ни решения по паричната политика подобриха цялостните условия за финансиране, а това би следвало да подпомогне перспективите за потреблението и инвестициите. Несигурността обаче се запазва и е свързана по-специално с динамиката на световната икономика и с геополитически рискове.

Според Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през март 2016 г. е 0,0% спрямо -0,2% през февруари, главно в отражение на повишена инфлация на цените на услугите. В перспектива, въз основа на сегашните фючърсни цени на енергоносителите, темпът на инфлацията може отново да стане отрицателен през следващите месеци, преди да отбележи нарастване през втората половина на 2016 г. След това той би трябвало да продължи възстановяването си през 2017 г. и 2018 г., подкрепян от нашите мерки по паричната политика и очакваното икономическо възстановяване.

Що се отнася до паричния анализ, през февруари 2016 г. широкият паричен агрегат М3 продължи да нараства стабилно, като годишният му темп на прираст остана непроменен на ниво от 5,0%. Както и през предишните месеци, годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 10,3% през февруари спрямо 10,5% през януари.

Динамиката на кредитите следва пътя на постепенно възстановяване, наблюдаван от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) нараства до 0,9% през февруари 2016 г. спрямо 0,6% през януари. Динамиката на кредитите за предприятията продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши до 1,6% през февруари 2016 г. спрямо 1,4% през януари.

Проучването на банковото кредитиране в еврозоната през първото тримесечие на 2016 г. показва по-нататъшно подобряване на условията за кредитиране за предприятията и на търсенето на кредити във всички кредитни категории. Повишаването на търсенето на банкови кредити е подпомогнато от ниските лихвени проценти, нуждите от финансиране за инвестиционни цели и перспективите на жилищния пазар.

Като цяло, мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, несъмнено са подобрили условията за кредитиране за предприятията и за домакинствата, както и кредитните потоци навсякъде в еврозоната. Широкообхватният пакет от нови мерки по паричната политика, приет през март тази година, подпомага продължаващия растеж на кредитирането, подкрепяйки възстановяването в реалната икономика.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта да се запази подходяща степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури своевременно връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. Както Управителният съвет неведнъж е изтъквал и както ясно се подчертава в разискванията по политиките на европейско и международно равнище, за да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да дадат много по-решителен принос в национален и европейски план. Структурните политики са от огромно значение, като се има предвид високата структурна безработица и ниския потенциален растеж на производството в еврозоната. По-специално, мерки за повишаване на производителността и подобряване на бизнес средата, включително осигуряването на подходяща публична инфраструктура, са от съществено значение за нарастване на инвестициите и насърчаване на създаването на работни места. Бързото и ефективно осъществяване на структурните реформи в условия на нерестриктивна парична политика не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще спомогне за по-голямата ѝ устойчивост спрямо сътресения в световната икономика. Фискалните политики следва също да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз. Пълното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж е от решаващо значение за поддържане на доверието във фискалната рамка. Същевременно всички държави следва да се стремят към комплекс от фискални политики, които благоприятстват в по-голяма степен растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.