ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 10 юни 2021 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от заседанието на Управителния съвет, на което присъства и изпълнителният заместник-председател на Комисията г-н Домбровскис.

След свиването през първото тримесечие на годината икономиката на еврозоната постепенно се възстановява в условията на подобряване на ситуацията с пандемията и значителен напредък на ваксионационните кампании. Най-новите данни показват нормализиране на дейността в сектора на услугите и динамичност в промишленото производство. Очакваме засилване на икономическата активност през втората половина на тази година вследствие на продължаващото премахване на ограничителните мерки. Повишаването на потребителските разходи, значителното търсене в световен мащаб и стимулиращата фискална и парична политика съществено ще подпомогнат възстановяването. Същевременно все още е налице несигурност, тъй като краткосрочната перспектива за икономиката продължава да зависи от развитието на пандемията и това как ще реагира икономиката след премахването на ограниченията. През последните месеци инфлацията се засили, в голяма степен поради базови ефекти, временни фактори и повишаване на цените на енергоносителите. Очаква се да се увеличи още повече през втората половина на годината, а след това да спадне с отшумяването на временните фактори. Новите ни експертни прогнози сочат постепенно нарастване на базисния инфлационен натиск през целия прогнозен период, но този натиск остава слаб в контекста на все още значителния неизползван икономически капацитет, който ще бъде усвоен постепенно в рамките на прогнозния период. Очаква се общата инфлация да остане под равнището на нашата цел през целия прогнозен период.

Запазването на благоприятни условия за финансиране през периода на пандемията все така е от решаващо значение, за да се намали несигурността и да се засили увереността и по този начин да се подпомогне икономическата активност и да се запази ценовата стабилност в средносрочен план. Условията за финансиране на предприятията и домакинствата останаха като цяло стабилни в периода след заседанието ни по паричната политика през март. Пазарните лихвени проценти обаче отбелязаха ново увеличение. Макар че отчасти отразява подобряване на икономическите перспективи, устойчивото нарастване на пазарните лихвени проценти може да доведе до затягане на условията за финансиране в по-общ план, които са от значение за цялата икономика. Подобно затягане би било преждевременно и би застрашило продължаващото възстановяване на икономиката и перспективата за инфлацията.

При тези условия Управителният съвет взе решение да потвърди своята силно стимулираща позиция по паричната политика.

Ще запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават стабилно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в базисната инфлационна динамика.

Ще продължим да извършваме нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи в условията на извънредната ситуация, причинена от пандемия (PEPP), чийто общ размер е 1850 млрд. евро, най-малко до края на март 2022 г. и във всеки случай докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. Въз основа на успоредна оценка на условията за финансиране и на перспективата за инфлацията Управителният съвет очаква през идното тримесечие нетните покупки по PEPP да продължат да се извършват със значително по-висок темп, отколкото през първите месеци на тази година.

Покупките ще се провеждат гъвкаво, съобразно с пазарните условия и с оглед на това да не се допусне затягане на условията за финансиране, което е несъвместимо с преодоляването на низходящото въздействие на пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията. Освен това гъвкавият във времето подход към покупките, за всички класове активи и всички държави, ще продължи да подпомага гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ако бъде възможно да се поддържат благоприятни условия за финансиране с поток на закупените активи, който не изчерпва общия размер на нетните покупки за целия хоризонт на PEPP, не е задължително този общ размер да се използва докрай. Също така, общият размер може да бъде рекалибриран, ако това е необходимо, за да се запазят благоприятни условия за финансиране, така че да се преодолее негативното сътресение от пандемията върху тренда на инфлацията.

Ще продължим да реинвестираме погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2023 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.

Нетните покупки по нашата програма за закупуване на активи (APP) ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро. Все така очакваме месечните нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започнем да ги повишаваме.

Също така възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да поддържаме благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

И накрая, ще продължим да предоставяме значително количество ликвидност посредством операциите си по рефинансиране. Финансирането, получено посредством третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III), има решаваща роля в подкрепа на банковото кредитиране за предприятията и домакинствата.

Нашите мерки спомагат за запазване на благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката, което е необходимо за устойчиво икономическо възстановяване и за гарантиране на ценова стабилност. Ще продължим също така да наблюдаваме динамиката на обменния курс що се отнася до възможните последици за средносрочните перспективи за инфлацията. Имаме готовност да коригираме всички наши инструменти, както е целесъобразно, за да осигурим устойчиво доближаване на инфлацията към целевото равнище, в съответствие със стремежа ни към симетрия.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През първото тримесечие на годината реалният БВП на еврозоната отбеляза нов спад – с 0,3% и беше с 5,1% под равнището си от преди пандемията, през четвъртото тримесечие на 2019 г. Проучвания на бизнеса и потребителите и високочестотни показатели сочат значително подобрение на дейността през второто тримесечие на тази година.

Проучванията на бизнеса показват силно оживление в сектора на услугите успоредно със спада в броя на заразените, което ще позволи постепенно да се нормализират дейностите с висока степен на контакт. Промишленото производство остава солидно благодарение на значително търсене в световен мащаб, въпреки че поради проблеми в предлагането промишлеността може да се сблъска с известни затруднения. Показателите за доверието на потребителите се покачват, което показва силен подем на потребителските разходи през предстоящия период. Бизнес инвестициите показват устойчивост въпреки отслабените баланси на предприятията и все още несигурните икономически перспективи.

Очакваме през втората половина на 2021 г. икономическият растеж да продължи да се подобрява съществено, тъй като напредъкът на ваксинационните кампании позволява допълнително разхлабване на ограничителните мерки. В средносрочен план се очаква възстановяването на икономиката на еврозоната да се поддържа от по-изявено вътрешно и глобално търсене, както и от продължаващо подпомагане от паричната политика и от фискалната политика.

Тази оценка е като цяло отразена в базовия сценарий на макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната от юни 2021 г. Тези прогнози предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 4,6% през 2021 г., 4,7% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г. В съпоставка с експертните макроикономически прогнози от март 2021 г. перспективата за икономическата активност е ревизирана нагоре за 2021 г. и 2022 г., но остава непроменена за 2023 г.

Като цяло наблюденията ни сочат, че рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, в голяма степен са балансирани. От една страна, още по-стабилно възстановяване би могло да се предопределя от по-оптимистични перспективи за глобално търсене и по-бързо от очакваното намаляване на спестяванията на домакинствата, след като бъдат премахнати ограниченията за обществени дейности и за пътуване. От друга страна, фактът, че пандемията продължава и се разпространяват мутации на вируса, и съответните последици за икономическите и финансовите условия продължават да бъдат източник на низходящ риск.

Според предварителната оценка на Евростат годишната инфлация в еврозоната се увеличава от 1,3% през март до 1,6% през април и 2,0% през май 2021 г. Това повишаване се дължи главно на силен ръст на инфлацията на цените на енергоносителите, отразяващ както значителни възходящи базови ефекти, така и нарастване на месечна база и, в по-малка степен, на леко увеличение на инфлацията при неенергийните промишлени стоки. Общата инфлация вероятно ще се увеличи допълнително към есента, отразявайки главно изтичането на срока на временното намаление на ДДС в Германия. Очаква се инфлацията отново да спадне в началото на следващата година с отшумяването на временните фактори и успокояването на цените на енергоносителите в световен мащаб.

Очакваме базисният ценови натиск да се увеличи донякъде тази година поради временни ограничения в предлагането и възстановяването на вътрешното търсене. Въпреки това ценовият натиск вероятно ще остане слаб като цяло, отчасти в отражение и на ниския натиск от страна на заплатите, в контекста на все още значителен неизползван икономически капацитет и повишаването на обменния курс на еврото.

След като отзвучи въздействието от пандемията, намаляването на големия неизползван капацитет, подпомогнато от благоприятната парична и фискална политика, ще допринесе за постепенно покачване на базисната инфлация в средносрочен план. Показателите от конюнктурни анкети и пазарните показатели за дългосрочните инфлационни очаквания остават на ниско равнище, макар че последните продължават да нарастват.

Тази оценка е като цяло отразена в базовия сценарий на макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от юни 2021 г., които предвиждат годишен темп на инфлация от 1,9% през 2021 г., 1,5% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г. В съпоставка с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2021 г. перспективата за инфлацията е ревизирана нагоре за 2021 г. и 2022 г., главно поради временни фактори и поради по-високата енергийна инфлация. Остава непроменена за 2023 г., тъй като нарастването на базисната инфлация до голяма степен се компенсира от очаквания спад в инфлацията на цените на енергоносителите. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да се увеличи от 1,1% през 2021 г. до 1,3% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г., като е ревизирана нагоре за целия прогнозен период в сравнение с прогнозата от март 2021 г.

Що се отнася до паричния анализ, годишният темп на прираст на широките пари (M3) спада до 9,2% през април 2021 г. спрямо 10,0% през март и 12,3% през февруари. Забавянето през март и април се дължи отчасти на силни негативни базови ефекти, тъй като големите притоци в началната фаза на пандемията отпаднаха от статистическите данни за годишния темп на прираст. Това също така отразява умереността в краткосрочната парична динамика, главно произтичаща от по-слабите тенденции при депозитите на домакинствата и предприятията през април и по-ниските нужди от ликвидност, тъй като ситуацията с пандемията се подобрява. Продължаващите покупки на активи от страна на Евросистемата остават най-големият източник на създаване на пари. Макар също да бележи забавяне, тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари. Този сериозен принос е в съзвучие с все още силното предпочитание към ликвидност в сектора на държателите на парични средства и с ниските пропуснати ползи от държането на най-ликвидни форми на пари.

Годишният темп на прираст на кредитите за частния сектор намалява до 3,2% през април от 3,6% през март и 4,5% през февруари. Този спад се развива на фона на противоположна динамика при кредитирането на нефинансови предприятия и домакинства. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия спада до 3,2% през април, след 5,3% през март и 7,0% през февруари. Свиването отразява значителни негативни базови ефекти и известно изпреварващо удовлетворяване при създаването на кредити през март спрямо април. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата нарасна до 3,8% през април, след 3,3% през март и 3,0% през февруари, подкрепен от солидни месечни потоци и положителни базови ефекти.

Като цяло, нашите мерки по политиката съвместно с мерките, приети от националните правителства и другите европейски институции, запазват решаващото си значение в подкрепа на банковото кредитиране и достъпа до финансиране, особено на най-засегнатите от пандемията.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се подпомогне икономическата активност и да се доближи стабилно инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

По отношение на фискалните политики амбициозната и координирана фискална позиция остава от решаващо значение, тъй като преждевременното оттегляне на фискалната подкрепа би създало рискове от отслабване на възстановяването и засилване на дългосрочните вредни ефекти. Следователно националните фискални политики следва да продължат да предоставят критична и своевременна подкрепа на предприятията и домакинствата, които са най-изложени на продължаващата пандемия и свързаните с нея ограничителни мерки. В същото време фискалните мерки трябва да останат временни и антициклични, като същевременно се гарантира, че в достатъчна степен са целенасочени по своя характер, за да се справят ефективно с уязвимостите и да подпомогнат бързото възстановяване в икономиката на еврозоната. Трите предпазни мрежи за работници, фирми и правителства, одобрени от Европейския съвет, осигуряват важна подкрепа на финансирането.

Управителният съвет отново подчертава ключовата роля на пакета „ЕС от ново поколение“. Призовава държавите членки да използват средствата по продуктивен начин, в комбинация със стимулиращи производителността структурни политики. Това би позволило на програмата „ЕС от ново поколение“ да допринесе за по-бързо, по-силно и по-равномерно възстановяване и би засилило икономическата устойчивост и потенциала за растеж на икономиките на държавите членки. По този начин програмата ще подкрепи ефективността на паричната политика в еврозоната. Такива структурни политики са особено важни за подобряването на икономически структури и институции и за засилване на прехода към зелена и цифрова икономика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.