Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 19 януари 2017 г.

Уважаеми дами и господа, нека първо Ви пожелая щастлива нова година. За двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат продължително на сегашното си или по-ниско равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че ще продължим покупките по програмата за закупуване на активи със сегашния темп от 80 млрд. евро месечно до края на март 2017 г., а от април 2017 г. се предвижда нетните покупки на активи да продължат с месечен темп от 60 млрд. евро до края на декември 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията. Нетните покупки ще съпътстват реинвестиции на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи.

Днес Управителният съвет също така взе решения във връзка с допълнителни подробности за начина, по който Евросистемата ще закупува активи с доходност под лихвения процент по депозитното улеснение в рамките на програмата за закупуване на активи от публичния сектор. Тези решения ще бъдат публикувани в отделно прессъобщение в 15:30 ч. централноевропейско време.

Благодарение на взетите през декември 2016 г. решения по паричната политика бяха запазени много благоприятните условия на финансиране, които са необходими, за да се осигури устойчиво доближаване на темпа на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Предаването на нашите мерки по паричната политика все така благоприятства условията на кредитиране за фирмите и домакинствата. Както се очакваше, водещата инфлация напоследък нарасна, като цяло благодарение на базовите ефекти при цените на енергоносителите, но базисният инфлационен натиск остава слаб. Управителният съвет ще продължава да гледа отвъд промените в ХИПЦ инфлацията, за които бъде преценено, че са преходни и не оказват въздействие върху средносрочната перспектива за ценовата стабилност.

Необходима е много съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да може инфлационният натиск в еврозоната да се засили и да подкрепи водещата инфлация в средносрочен план. Ако е оправдано за постигането на целите му, Управителният съвет ще действа, използвайки всички инструменти, с които разполага в рамките на мандата си. По-специално, ако перспективите станат по-неблагоприятни или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен напредък към устойчива корекция на тренда на инфлацията, ние сме готови да увеличим размера и/или продължителността на програмата за закупуване на активи.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През третото тримесечие на 2016 г. реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,3% на тримесечна основа, след като през второто тримесечие отбеляза подобен темп на растеж. Постъпващите данни и по-специално резултатите от конюнктурни анкети сочат малко по-силен растеж през последното тримесечие на 2016 г. В перспектива очакваме икономическият растеж допълнително да се затвърди. Предаването на нашите мерки по паричната политика подкрепя вътрешното търсене и благоприятства протичащия процес на намаляване на задлъжнялостта. Много благоприятните условия на финансиране и подобрението на корпоративната печалба продължават да стимулират възстановяването на инвестициите. Също така, устойчивото нарастване на заетостта в резултат и на вече осъществени структурни реформи, подкрепя частното потребление чрез нарастване на реалния разполагаем доход на домакинствата. Същевременно са налице признаци за малко по-силно възстановяване в глобален план. Очаква се обаче икономическият растеж в еврозоната да бъде забавян от слабия темп на осъществяване на структурните реформи и от още неизвършените корекции на балансите в редица сектори. Рисковете пред перспективата за растежа в еврозоната продължават да са низходящи. Те са свързани основно с глобални фактори.

Според Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се е повишила чувствително от 0,6% през ноември 2016 г. до 1,1% през декември. Това отразява основно силно повишение на годишната инфлация на енергоносителите, въпреки че все още не са налице признаци на изразен възходящ тренд при базисната инфлация. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно темпът на водещата инфлация да нарасне допълнително в краткосрочен план, до голяма степен в отражение на динамика в годишния темп на изменение на цените на енергоносителите. Измерителите на базисната инфлация обаче се очаква да се повишават по-постепенно в средносрочен план, подкрепени от нашите мерки по паричната политика, очакваното икономическо възстановяване и съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет.

Що се отнася до паричния анализ, през ноември 2016 г. широкият паричен агрегат (М3) продължи да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 4,8% спрямо 4,4% през октомври. Както и през предходните месеци, годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбеляза годишен темп на растеж от 8,7% през ноември спрямо 8,0% през октомври.

Динамиката на кредитите следва тенденцията на постепенно възстановяване, наблюдавана от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия беше 2,2% през ноември 2016 г. спрямо 2,1% през предходния месец. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата беше 1,9% през ноември след 1,8% през октомври. Въпреки че динамиката на банковите кредити продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващите корекции в балансите на финансовия и нефинансовия сектор, мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, в значителна степен подкрепят условията на кредитиране за фирмите и домакинствата и следователно – кредитните потоци в цялата еврозона. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за четвъртото тримесечие на 2016 г. сочи, че кредитните стандарти за корпоративни кредити като цяло са се стабилизирали, а търсенето на кредити е продължило да нараства стабилно за всички категории кредити.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от все така значителна степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури своевременно устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да дадат много по-решителен принос на национално и европейско равнище. Осъществяването на структурните реформи трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се насърчат инвестициите, производителността и потенциалният растеж на производството в еврозоната. Структурни реформи са необходими във всички държави от еврозоната. По-специално, необходими са реформи за подобряване на бизнес средата, включително осигуряването на подходяща публична инфраструктура. В допълнение, приоритет представляват засилването на настоящите инициативи за инвестиции, напредъкът по отношение на съюза на капиталовите пазари и реформите, които ще подобрят преструктурирането на необслужваните кредити. Фискалните политики следва също да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз. Пълното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж, във времето и във всички държави, продължава да е от решаващо значение за осигуряване на доверието във фискалната рамка. Същевременно от съществено значение е всички държави да увеличат усилията си за постигане на композиция на фискалните политики, която благоприятства в по-голяма степен растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.