ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 14 декември 2017 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъстваха също председателят на Еврогрупата г-н Дейселблум и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Все така очакваме те да се задържат на сегашното си равнище продължително време и доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че от януари 2018 г. възнамеряваме да продължим да извършваме нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи с месечен темп от 30 млрд. евро до края на септември 2018 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията в съответствие с неговата инфлационна цел. Ако перспективите станат по-неблагоприятни или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен напредък към устойчива корекция на тренда на инфлацията, ние сме готови да увеличим размера и/или продължителността на програмата за закупуване на активи. Евросистемата ще реинвестира плащанията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, за продължителен период от време след приключването на нетните покупки по програмата, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо. Това ще допринесе както за благоприятни условия на ликвидност, така и за подходяща позиция на паричната политика.

Нашите решения по паричната политика запазват много благоприятните условия за финансиране, които все още са необходими за устойчиво завръщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%. Постъпващата информация, включително новите прогнози на нашите експерти, показва силен темп на икономически растеж и съществено подобрение на перспективите за него. Силната циклична инерция и значителното намаляване на неизползвания икономически капацитет дават основание за по-голяма увереност, че инфлацията ще се доближи към инфлационната ни цел. Същевременно вътрешният ценови натиск остава като цяло слаб и все още не проявява убедителни признаци на устойчива възходяща тенденция. Ето защо остава необходимостта от значителна степен на парично стимулиране, за да може базисният инфлационен натиск да продължи да нараства и да подкрепя динамиката на общата инфлация в средносрочен план. Тази продължаваща парична подкрепа се осигурява от допълнителните нетни покупки на активи, за които взехме решение на заседанието си по паричната политика през октомври, от значителните наличности от придобити активи и предстоящите реинвестиции, както и от нашия ориентир за бъдещите лихвени проценти.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Икономическият растеж в еврозоната продължи през третото тримесечие на 2017 г., като реалният БВП отбеляза нарастване с 0,6% на тримесечна база след 0,7% през второто тримесечие. Последните данни и резултати от конюнктурни анкети показват солидна и широкообхватна инерция на растежа. Нашите мерки по паричната политика, които подпомогнаха процеса на намаляване на задлъжнялостта, продължават да подкрепят вътрешното търсене. Продължаващото нарастване на заетостта, за което допринасят и вече осъществени реформи на трудовия пазар, и увеличаващото се богатство на домакинствата подпомагат частното потребление. Бизнес инвестициите продължават да се засилват в резултат от много благоприятните условия за финансиране, нарастващите корпоративни печалби и засилващото се търсене. Жилищните инвестиции също продължиха да нарастват през последните тримесечия. Освен това износът от еврозоната е подпомаган от широкообхватния глобален икономически растеж.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната от декември 2017 г. Тези прогнози предвиждат годишният реален БВП да нарасне с 2,4% през 2017 г., 2,3% през 2018 г., 1,9% през 2019 г. и 1,7% през 2020 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от септември 2017 г. перспективите за прираста на реалния БВП са ревизирани значително нагоре.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, остават като цяло балансирани. От една страна силната циклична инерция, за която допринася продължаващото положително развитие на показателите за нагласите, може в краткосрочен план да доведе до нови положителни изненади по отношение на растежа. От друга страна низходящите рискове все още са свързани предимно с глобални фактори и с динамиката на валутните пазари.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се е повишила до 1,5% през ноември спрямо 1,4% през октомври. Същевременно показателите на базисната инфлация са поотслабнали в последно време, отчасти поради извънредни фактори. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола, е вероятно годишният темп на водещата инфлация да се забави през идните месеци, главно в отражение на базови ефекти в цените на енергоносителите, след което отново да се засили. Базисната инфлация се очаква да се повишава постепенно в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически растеж, съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет и увеличаващия се растеж на заплатите.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от декември 2017 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,5% през 2017 г., 1,4% през 2018 г., 1,5% през 2019 г. и 1,7% през 2020 г. В съпоставка с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2017 г. перспективата за водещата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре, главно в отражение на по-високите цени на петрола и храните.

Що се отнася до паричния анализ, широкият паричен агрегат (М3) продължава да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 5,0% през октомври спрямо 5,2% през септември, отразявайки въздействието от мерките по паричната политика на ЕЦБ и ниските пропуснати ползи при държане на средства в най-високоликвидни депозити. Съответно тесният паричен агрегат М1 продължава да допринася най-силно за растежа на широките пари, нараствайки с годишен темп от 9,4% през октомври спрямо 9,8% през септември.

Продължава наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се увеличи до 2,9% през октомври 2017 г. спрямо 2,4% през септември, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинства остана стабилен на равнище от 2,7%.

Предаването на мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията на кредитиране за предприятията и за домакинствата, достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия, и кредитните потоци в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат решително за укрепване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи във всички държави от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. По отношение на фискалните политики, все по-солидният и широкообхватен икономически растеж е аргумент в подкрепа на необходимостта от възстановяване на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, където държавният дълг все още е висок. За всички държави би било полезно да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която да благоприятства в по-голяма степен растежа. Пълното, прозрачно и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за повишаване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава укрепването на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства продължаващата дискусия за завършването на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари и за по-нататъшното усъвършенстване на институционалната архитектура на нашия икономически и паричен съюз.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.