ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 16 юли 2020 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и изпълнителният заместник-председател на Комисията г-н Домбровскис.

Постъпващата информация след последното ни заседание по паричната политика в началото на юни показва възобновяване на икономическата активност в еврозоната, макар че равнището ѝ остава доста под това от преди пандемията от коронавирус (COVID-19), а перспективите са все така свързани с висока степен на несигурност. Както високочестотните показатели, така и показателите от конюнктурни анкети достигат най-ниските си стойности през април и регистрират значително, макар и неравномерно и частично възстановяване през май и юни успоредно с продължаващото овладяване на разпространението на вируса и свързаното с това облекчаване на ограничителните мерки. Същевременно реалната и очакваната загуба на работни места и доходи, както и извънредно засилената несигурност във връзка с развитието на пандемията и перспективите за икономиката продължават да забавят разходите за потребление и бизнес инвестициите. Общата инфлация е потискана от по-ниските цени на енергоносителите и се очаква ценовият натиск да остане много слаб поради резкия спад в прираста на реалния БВП и свързаното с това съществено нарастване на неизползваните производствени мощности.

При тези условия продължава необходимостта от изобилни стимули от страна на паричната политика в подкрепа на икономическото възстановяване и за запазването на ценова стабилност в средносрочен план. Ето защо решихме да препотвърдим подчертано нерестриктивната позиция на нашата парична политика.

Ще запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават стабилно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в динамиката на базисната инфлация.

Ще продължим покупките по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), чийто общ размер е 1350 млрд. евро. Тези покупки допринасят за облекчаване на цялостната позиция на паричната политика и по този начин способстват за компенсиране на низходящото изместване на прогнозния тренд на инфлацията във връзка с пандемията. Покупките ще продължат да се провеждат гъвкаво с течение на времето, обхващайки множество класове активи и държави. Това ни дава възможност да противодействаме ефективно на рисковете за гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ще извършваме нетни покупки на активи по PEPP най-малко до края на юни 2021 г. и във всеки случай докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. Ще реинвестираме погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2022 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно излизане от портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.

Нетните покупки по нашата програма за закупуване на активи ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро наред с покупките по допълнителния временен пакет в размер на 120 млрд. евро до края на годината. Все така очакваме месечните нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят стимулиращото въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започнем да ги повишаваме. Възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значително парично стимулиране.

Ще продължим също така да предоставяме значително количество ликвидност посредством операциите си по рефинансиране. По-специално, в последната операция от третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) бе отбелязано много голямо търсене на средства и това подпомага кредитирането на предприятията и домакинствата.

Мерките по паричната политика, които предприехме от началото на март насам, осигуряват особено важна подкрепа за възстановяването на икономиката в еврозоната и за запазването на ценовата стабилност в средносрочен план. По-специално, те подобряват ликвидността и условията за финансиране в икономиката, допринасят за поддържането на притока от кредити за домакинствата и предприятията и способстват за запазването на благоприятни условия за финансиране за всички сектори и държави. Същевременно в сегашните условия на повишена несигурност и значителен неизползван икономически капацитет Управителният съвет остава твърдо решен да направи всичко необходимо в рамките на мандата си, за да помогне на всички граждани на еврозоната да преодолеят този изключително труден период. Това се отнася преди всичко за ролята ни да осигурим предаването на паричната ни политика към всички части на икономиката и във всички държави, в изпълнение на нашия мандат по отношение на ценовата стабилност. Ето защо Управителният съвет остава в готовност да приспособи всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури устойчиво доближаване на инфлацията към целевото равнище в съответствие със стремежа си към симетрия.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Постъпващите данни и резултати от конюнктурни анкети свидетелстват, че икономическата активност е отбелязала значително подобрение през май и юни след много ниските стойности през април, успоредно с продължаващото овладяване на разпространението на вируса и свързаното с това отслабване на ограничителните мерки. Същевременно икономическите показатели остават доста под равнищата си от преди пандемията, а възстановяването е още в начален етап и остава неравномерно между секторите и държавите. След като отбеляза спад от 3,6% на тримесечна база през първото тримесечие на 2020 г., реалният БВП в еврозоната се очаква да е намалял още повече през второто тримесечие, в общи линии в съответствие с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от юни 2020 г. Появиха се признаци на възстановяване на потреблението, а в промишленото производство се наблюдава значително съживяване. Същевременно неблагоприятните условия на пазарите на труда и буферните спестявания на домакинствата забавят разходите за потребление. Слабите перспективи за бизнеса и високата степен на несигурност възпрепятстват инвестициите, а слабата световна икономика потиска външното търсене на стоки и услуги от еврозоната.

Очаква се икономическата активност в еврозоната да се съживи през третото тримесечие успоредно с по-нататъшното облекчаване на ограничителните мерки, подпомогната от благоприятните условия на финансиране, експанзионистичната фискална ориентация и възобновяването на активността в глобален мащаб, макар че несигурността около цялостния темп и мащаб на това съживяване остава висока. Като цяло, степента на свиването и възстановяването ще зависят особено много от продължителността и ефикасността на ограничителните мерки, от успеха на политиките за редуциране на неблагоприятния ефект върху доходите и заетостта и от това доколко трайно са засегнати капацитетът за доставки и вътрешното търсене. Като цяло Управителният съвет оценява баланса на рисковете, свързани с базовата прогноза, като все така клонящ надолу.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се е увеличила до 0,3% през юни след 0,1% през май, главно в отражение на по-слабо отрицателната инфлация на цените на енергоносителите. Въз основа на текущите и фючърсните цени на петрола и като се вземе предвид временното намаление на ДДС в Германия, общата инфлация вероятно ще отслабне още през следващите месеци, преди да поеме нагоре в началото на 2021 г. В средносрочен план по-слабото търсене ще оказва натиск за понижаване на инфлацията, който ще бъде компенсиран само частично от възходящия натиск, свързан с ограничения в доставките. Основаните на пазара показатели на дългосрочните инфлационни очаквания продължават да нарастват спрямо безпрецедентно ниските стойности, достигнати в средата на март, но като цяло все още се задържат на ниско равнище. Макар че показателите от анкети за инфлационните очаквания отбелязаха спад след настъпването на пандемията, дългосрочните очаквания са по-слабо засегнати в сравнение с краткосрочните и средносрочните.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) нарасна до 8,9% през май 2020 г. спрямо 8,2% през април. Силният прираст на парите отразява инициирането на кредити от банките, което все още е обусловено до голяма степен от острата нужда от ликвидност в икономиката. Освен това голямата икономическа несигурност поражда изместване към държане на парични средства от предпазни съображения. При тези условия тесният паричен агрегат М1, който обхваща най-ликвидните форми на пари, продължава да допринася най-много за прираста на широките пари.

Динамиката на кредитите за частния сектор продължи да се обуславя от въздействието от коронавируса върху икономическата активност. През май 2020 г. годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се повиши още до 7,3% след 6,6% през април. Това отразява нуждите на предприятията да финансират текущите си разходи и оборотния си капитал в условия на все още слаби приходи. Същевременно годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата остана непроменен през май на равнище от 3,0% след два последователни месеца на спад в условия на продължаващи ограничения на потреблението.

Резултатите от проучването на банковото кредитиране в еврозоната за второто тримесечие на 2020 г. дават повече информация за тази динамика. Що се отнася до предприятията, при тях се наблюдава продължаващо силно възходящо въздействие от пандемията върху търсенето на кредити, до голяма степен поради извънредните нужди от ликвидност, като същевременно намаляват нуждите от финансиране за основен капитал. Стандартите за отпускане на кредити на предприятията остават в общи линии непроменени. Потискащото въздействие от влошаването на икономическата перспектива и свързания с това спад на кредитоспособността на предприятията в общи линии се компенсира от стимулиращия ефект от мерките по политиката, по-специално мерките на ЕЦБ за ликвидна подкрепа и държавните гаранции за кредитите. В перспектива обаче банките очакват нетно затягане на кредитните стандарти за предприятията, отчасти във връзка с очаквания край на схемите за държавни гаранции. Що се отнася до кредитите за домакинствата, кредитните стандарти са се затегнали, в отражение по-специално на влошаването на доходите на домакинствата и на перспективите за заетост във връзка с пандемията.

Като цяло, нашите мерки по политиката съвместно с мерките, приети от националните правителства и европейските институции, ще продължат да подкрепят достъпа до финансиране, включително на най-засегнатите от последиците от пандемията.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се доближи стабилно инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до фискалната политика, продължава да е от решаващо значение наличието на амбициозна и координирана фискална позиция с оглед на резкия спад в икономиката на еврозоната. Мерките в отговор на извънредната ситуация, причинена от пандемията, трябва да бъдат максимално целенасочени и временни по своя характер. В този контекст трите предпазни мрежи за работници, фирми и държави – пакет с обща стойност 540 млрд. евро, одобрен от Европейския съвет – осигуряват важна подкрепа на финансирането. Същевременно Управителният съвет настоява за по-нататъшни силни и своевременни мерки за подготвяне и подпомагане на възстановяването. Затова силно приветстваме предложението на Европейската комисия за „ЕС от ново поколение“, посветено на това да бъдат подпомогнати регионите и секторите, пострадали най-много от пандемията, да се укрепи единният пазар и да се изгради трайно и успешно възстановяване. Важно е европейските лидери да постигнат бързо споразумение по амбициозен пакет.

За да осъществи пълния си потенциал, инструментът на Европейския съюз за възстановяване и устойчивост трябва да има здрава опора в солидни структурни политики, разработени и приложени на национално равнище. Добрите структурни политики могат да допринесат за по-бързо, по-силно и по-равномерно възстановяване от кризата, подкрепяйки по този начин ефикасността на паричната политика в еврозоната. Целенасочените структурни политики са особено важни за съживяването на икономиката ни, с акцент върху ускоряване на инвестициите в приоритетни области като например прехода към зелена и цифрова икономика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.