ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 25 юли 2019 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г‑н Домбровскис.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище най-малко през цялата първа половина на 2020 г. и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията към нейното целево равнище в средносрочен план.

Възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Управителният съвет също така подчертава необходимостта от силно нерестриктивна позиция на паричната политика в продължителен период от време, тъй като темповете на инфлация – и регистрираният, и прогнозният – се задържат трайно под целевите равнища. Съответно, ако средносрочната перспектива за инфлацията продължи да не достига целевото равнище, Управителният съвет е решен да предприеме действия в съответствие със стремежа си към симетрия на инфлационната цел. Ето защо той е готов да приспособи всички свои инструменти, както е подходящо, за да осигури устойчивото доближаване на инфлацията към целевото равнище.

В този контекст възложихме на компетентните комитети на Евросистемата да проучат възможностите, включително начини за засилване на ориентира за основните лихвени проценти, смекчаващи мерки като например разработването на степенувана система за олихвяване на резервите, както и варианти за размер и състав на потенциални нови нетни покупки на активи.

Постъпващата информация след последното заседание на Управителния съвет в началото на юни показва, че макар по-нататъшното нарастване на заетостта и увеличаващите се заплати все така да поддържат устойчивостта на икономиката, отслабването на динамиката на растежа в световен план и вялата международна търговия продължават да се отразяват неблагоприятно на перспективите за еврозоната. Нещо повече, продължителното наличие на несигурност, свързана с геополитически фактори, с нарастващата заплаха от протекционизъм и с уязвимости във възникващите пазари, влошава икономическите нагласи, особено в сектора на промишленото производство. При тези условия инфлационният натиск остава слаб, а показателите за инфлационните очаквания отбелязват спад. Ето защо продължава да е необходима значителна степен на парично стимулиране, за да се осигури запазването на много благоприятни финансови условия, които подкрепят икономическия подем на еврозоната, по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и съответно динамиката на общата инфлация в средносрочен план.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. След като през четвъртото тримесечие на 2018 г. отбеляза нарастване с 0,2 %, през първото тримесечие на 2019 г. реалният БВП на еврозоната се увеличи с 0,4% на тримесечна база. Постъпващите икономически данни и информация от конюнктурни анкети продължават да сочат малко по-бавен растеж през второто и третото тримесечие на тази година. Това отразява най-вече все така слабата международна търговия в условия на продължителна несигурност в глобален мащаб, която засяга особено сектора на промишленото производство в еврозоната. Същевременно равнищата на активност в сектора на услугите и в строителството са устойчиви, а условията на пазара на труда продължават да се подобряват. В перспектива икономическият подем в еврозоната все така ще бъде подпомаган от благоприятните условия за финансиране, по-нататъшното нарастване на заетостта и увеличаващите се заплати, леко експанзионистичната фискална позиция в еврозоната и продължаващия, макар и малко по-бавно, растеж на световната икономика.

Рисковете, свързани с перспективите за растеж в еврозоната, все така клонят в низходяща посока в отражение на продължителното наличие на несигурност, породена от геополитически фактори, заплахата от протекционизъм и уязвимости във възникващите пазари.

Годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се повиши до 1,3% през юни 2019 г. след 1,2% през май, тъй като по-високата ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни повече от компенсира по-ниската инфлация на енергийните цени. Въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно общата инфлация да спада през идните месеци, след което да поеме отново нагоре към края на годината. Ако се абстрахираме от волатилността в последно време, която се дължи на временни фактори, показателите на базисната инфлация остават като цяло слаби. Показателите за инфлационните очаквания отбелязват спад. Макар че натискът от страна на разходите за труд се засили и разшири при високо равнище на натоварване на производствените мощности и затягане на условията на пазарите на труда, отразяването на натиска от страна на разходите в инфлацията отнема по-дълго от очакваното преди. В средносрочна перспектива се очаква базисната инфлация да се повишава, подкрепяна от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически подем и по-силния растеж на заплатите.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) беше на равнище от 4,5% през юни 2019 г. след 4,8% през май. Устойчивият темп на прираст на широките пари отразява продължаващото иницииране на банкови кредити за частния сектор и ниските пропуснати ползи при държане на М3. Що се отнася до компонентите, тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари.

Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия остана непроменен на ниво от 3,8% през юни 2019 г. Независимо от известно отслабване след отбелязаната през септември 2018 г. върхова стойност годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия остава стабилен. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата също остана непроменен – 3,3% през юни, запазвайки тенденцията си за постепенно засилване. Като цяло, прирастът на кредитирането все още е положително повлиян от безпрецедентно ниските лихвени проценти по банковите кредити. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за второто тримесечие на 2019 г. показва, че прирастът на кредитирането все така се поддържа от нарастващото търсене във всички категории заеми. Същевременно през второто тримесечие кредитните стандарти при кредитите за предприятия се затегнаха в условията на опасения за икономическата перспектива, но останаха в общи линии без промяна при жилищните кредити.

Нашите мерки по паричната политика, включително предстоящата нова поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР ІІІ), ще допринесат за запазване на благоприятните условия за банково кредитиране и ще продължат да подпомагат достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че все още е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да продължи устойчивото доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурни реформи в държавите от еврозоната трябва да се ускори значително, за да се засилят производителността и потенциалът за растеж на еврозоната, да се намали структурната безработица и да се увеличи устойчивостта. За насока следва да послужат конкретните препоръки по държави за 2019 г. Що се отнася до фискалната политика, леко експанзионистичната фискална позиция в еврозоната подпомага икономическата активност. Същевременно държавите с висок държавен дълг трябва да продължат да възстановяват фискалните си буфери. Всички държави следва да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която в по-голяма степен да благоприятства растежа. Аналогично, прозрачното и последователно прилагане на рамката на Европейския съюз за фискално и икономическо управление, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от решаващо значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава подобряването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства усилията, които се полагат в тази област, и призовава за по-нататъшни конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.