Какво означава кредитор от последна инстанция?
26 август 2019 г.
Кредитор от последна инстанция е онзи, към когото се обръщате, когато имате спешна нужда от средства и сте изчерпали всички други възможности. В обичайния случай банките се обръщат към своя кредитор от последна инстанция, когато не могат да си доставят финансирането, което им е необходимо за текущата им работа. Това може да се случи в периоди на финансови сътресения, когато е възможно банките да имат колебания дали да си отпускат взаимно заеми и много хора внезапно да пожелаят да изтеглят парите си от банковите си сметки.
В подобни ситуации централните банки действат като кредитор от последна инстанция. Централните банки традиционно поемат тази роля, защото на първо място те отговарят за осигуряването на гладко функциониране на финансовите пазари и на стабилност на финансовата система. По този начин те защитават гражданите и фирмите от трудности, които могат да възникнат, когато банките се сблъскат с проблеми.
Кой е кредиторът от последна инстанция в еврозоната?
ЕЦБ и националните централни банки на държавите от еврозоната споделят ролята на кредитор от последна инстанция.
Каква е ролята на националните централни банки?
Националните централни банки в еврозоната осигуряват последната спасителна мрежа за банките, които не могат да си набавят другаде необходимото им финансиране. Тази спасителна мрежа се нарича спешна помощ за осигуряване на ликвидност. В еврозоната кредитите по този механизъм се отпускат от националната централна банка на държавата, където се намира банката в затруднение. Същата национална централна банка поема и всякакви свързани разходи и рискове, които биха могли да възникнат.
Каква е ролята на ЕЦБ?
Макар че спешната помощ за осигуряване на ликвидност се предоставя от националните централни банки, тази дейност на кредитор от последна инстанция се проверява и наблюдава от ЕЦБ. Управителният съвет на ЕЦБ може да ограничи или да възрази срещу предоставянето на спешна помощ, ако за това гласуват две трети от членовете му. Те обаче могат да се противопоставят само ако смятат, че спешната помощ за осигуряване на ликвидност би попречила на паричната политика на ЕЦБ или на целите и задачите на Евросистемата.
Това означава ли, че банките, изпаднали във финансови затруднения, винаги ще бъдат спасявани, независимо от всичко?
Не, не става така. Няма гаранция, че дадена банка ще получи спешна помощ за осигуряване на ликвидност от националната си централна банка. Всъщност има строги правила и определени условия, които трябва да бъдат изпълнени.
Тя е подходяща само за платежоспособни банки,
За да могат да поискат спешна помощ за осигуряване на ликвидност, банките могат да имат ликвидни затруднения, но трябва да са платежоспособни. Да имат ликвидни затруднения означава, че е възможно за момента да имат проблем да се разплатят с всички вложители. Платежоспособност означава, че в по-далечен план са в състояние да го направят. Банка може да изпадне в ликвидни затруднения и същевременно да е платежоспособна, защото има средства, блокирани в дългосрочни кредити, които е отпуснала на свои клиенти.
Спешната помощ за осигуряване на ликвидност е само временна мярка
Както показва названието, тя е за спешни случаи и се отпуска единствено при непредвидени обстоятелства. След като положението се нормализира, спешната помощ за осигуряване на ликвидност се прекратява и заемите трябва да се изплатят.
Спешната помощ за осигуряване на ликвидност не е безплатна
За спешната помощ за осигуряване на ликвидност националните централни банки приемат обезпечение с по-ниско качество, отколкото при неспешното финансиране. Тъй като това повишава риска, централните банки прилагат дисконтиране на обезпечението и по-висок лихвен процент.
Централните банки са наясно, че е възможно банките да се изкушат да поемат повече или по-големи рискове, ако са сигурни, че някой ще им се притече на помощ, ако не могат да изплащат задълженията си. Това се нарича морален риск. Ако се прилагат последователно, описаните по-горе правила допринасят за предотвратяването на моралния риск.
Защо е толкова важно банките да имат кредитор от последна инстанция?
Дори дадена банка да е платежоспособна, ако тя не може да изпълни исканията на клиентите и кредиторите си в краткосрочен план, възможно е те да се притеснят за сигурността на парите си и това да доведе до масово теглене на средства. Тогава банката може да фалира. Възможно е това да има тежки последици.
- Възможно е хора да загубят работата си. Когато фалира банка, спира рязко кредитирането на предприятия. Това означава те да не могат например да платят заплати или да купят материали, да бъде заплашена жизнеспособността им.
- Възможно е неблагоприятните последици да се разпространят. Тъй като банките са взаимосвързани, възможно е проблемите в една да обхванат и други. Скоро ще се окаже, че страдат не само клиентите на засегнатата банка, но и на много други. Последиците за бизнеса, заетостта и спестителите могат да се засилят и в крайна сметка да засегнат цялата икономика. Ако се стигне дотам, много често данъкоплатците са тези, които накрая плащат сметката.
Накратко казано, когато централна банка действа като кредитор от последна инстанция, тя може да предотврати много проблеми за гражданите и бизнеса.
Чакайте малко! А ако във финансово затруднение е изпаднало правителство, а не банка? Централните банки предоставят ли и на правителствата спешно финансиране?
Не, в еврозоната това е незаконно. Ако правителствата можеха да искат финансиране от централните банки, това щеше да подкопае способността им да поддържат цените стабилни и би нарушило независимостта им. Затова Договорът за функционирането на Европейския съюз съдържа забрана ЕЦБ и националните централни банки да финансират правителствата.