ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 13 декември 2018 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и председателят на Еврогрупата г-н Сентено.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат на сегашното си равнище най-малко за период, който включва и лятото на 2019 г., и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, нетните ни покупки по програмата за закупуване на активи ще приключат през декември 2018 г. Същевременно развиваме допълнително ориентира си за реинвестирането. По-специално, възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Макар че постъпващите данни са по-слаби от очакваното, отразявайки по-ниското външно търсене, а също и някои специфични фактори по държави и сектори, фундаменталната сила на вътрешното търсене все така подкрепя икономическия подем в еврозоната и постепенното покачване на инфлационния натиск. Това поддържа увереността ни, че устойчивото доближаване на инфлацията до целевото ѝ равнище ще продължи и ще се запази дори след преустановяването на нашите нетни покупки на активи. Същевременно силно изразена остава несигурността, свързана с геополитически фактори, със заплахата от протекционизъм, уязвимостите на възникващите пазари и волатилността на финансовите пазари. Все още е необходимо значително стимулиране от страна на паричната политика, за да бъде подкрепено по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и развитието на общата инфлация в средносрочен план. Нашият ориентир за основните лихвени проценти на ЕЦБ, подсилен от реинвестирането на значителното количество придобити активи, продължава да осигурява необходимата степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се доближава инфлацията устойчиво към целевото равнище. Във всеки случай Управителният съвет има готовност да коригира всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до целевото равнище, определено от Управителния съвет.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През третото тримесечие на 2018 г. реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,2% на тримесечна база след прираст от 0,4% през предходните две тримесечия. Последните данни и резултати от конюнктурни анкети са по-слаби от очакваното, отразявайки намаляващ принос от страна на външното търсене и някои специфични фактори по държави и сектори. Макар че някои от тези фактори вероятно ще отзвучат, това може да е признак на предстояща по-слаба инерция на растеж. Същевременно вътрешното търсене, подкрепено и от нашата нерестриктивна позиция на паричната политика, продължава да подпомага икономическия подем в еврозоната. Силният пазар на труда, който намира отражение в увеличаваща се заетост и нарастващи заплати, все така подкрепя частното потребление. Освен това бизнес инвестициите са повлияни положително от вътрешното търсене, благоприятните условия за финансиране и подобряващите се баланси. Жилищните инвестиции остават устойчиви. В допълнение към това се очаква подемът на икономическата активност в глобален мащаб да продължи, подпомагайки износа от еврозоната, макар и с по-бавен темп.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната от декември 2018 г. Тези прогнози предвиждат годишният реален БВП да нарасне с 1,9% през 2018 г., 1,7% през 2019 г., 1,7% през 2020 г. и 1,5% през 2021 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от септември 2018 г. прогнозите за прираста на реалния БВП са ревизирани леко надолу за 2018 г. и 2019 г.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, все още могат да се оценят като цялостно балансирани. Балансът на рисковете обаче се измества в низходяща посока поради продължаващата несигурност, свързана с геополитически фактори, със заплахата от протекционизъм, уязвимости във възникващите пазари и волатилност на финансовите пазари.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната е отслабнала до равнище от 2,0% през ноември 2018 г. след 2,2% през октомври, главно в отражение на спад в инфлацията на енергоносителите. Въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно общата инфлация да намалее през следващите месеци. Показателите за базисната инфлация остават като цяло слаби, но вътрешният ценови натиск продължава да се засилва и разширява при високо равнище на натоварване на производствените мощности и затягане на условията на пазарите на труда, което стимулира нарастване на заплатите. В перспектива се очаква базисната инфлация да се повишава в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически подем и увеличаващия се растеж на заплатите.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от декември 2018 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,8% през 2018 г., 1,6% през 2019 г., 1,7% през 2020 г. и 1,8% през 2021 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от септември 2018 г. прогнозите за ХИПЦ инфлацията са ревизирани леко нагоре за 2018 г. и надолу за 2019 г.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) достигна 3,9% през октомври 2018 г. след 3,6% през септември. Ако се абстрахираме от известна волатилност на месечните потоци, прирастът на М3 все така е подкрепян от банковото кредитиране. Тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари.

В синхрон с възходящите тенденции, наблюдавани от началото на 2014 г., прирастът на кредитите за частния сектор продължава да подпомага икономическия подем. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия беше 3,9% през октомври 2018 г. спрямо 4,3% през септември, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинства остана без промяна на равнище от 3,2%. Предаването на ефекта от мерките по паричната политика, въведени от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията за кредитиране за предприятията и домакинствата, достъпа до финансиране – особено за малки и средни предприятия, както и кредитните потоци в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че все още е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да продължи устойчивото доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. Що се отнася до фискалните политики, Управителният съвет отново изтъква необходимостта от възстановяване на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, в които държавният дълг е висок и за които строгото спазване на Пакта за стабилност и растеж е от решаващо значение за запазване на стабилни фискални позиции. Аналогично, прозрачното и последователно прилагане на рамката на ЕС за бюджетно и икономическо управление, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от решаващо значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава подобряването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства усилията, които се полагат в тази област, и призовава за по-нататъшни конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

Допълнителна информация за техническите параметри на реинвестициите ще бъде оповестена на уебсайта на ЕЦБ в 15:30 ч. централноевропейско време.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.