ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 26 юли 2018 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат на сегашното си равнище най-малко за период, който включва и лятото на 2019 г., и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, ще продължим да извършваме нетни покупки по програмата за закупуване на активи със сегашния месечен темп от 30 млрд. евро до края на септември 2018 г. Очакваме, че след септември 2018 г., при условие, че постъпващите данни потвърдят средносрочните ни предвиждания за инфлацията, ще намалим месечния темп на нетните покупки на активи на 15 млрд. евро до края на декември 2018 г. и тогава нетните покупки ще приключат. Възнамеряваме да реинвестираме погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след края на нетните покупки на активи, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Въпреки все така силно изразената несигурност, свързана по-специално с условията за търговия в световен план, информацията, постъпила след последното ни заседание по паричната политика, показва, че икономиката на еврозоната напредва по пътя на стабилен и широкообхватен растеж. Фундаменталната сила на икономиката потвърждава увереността ни, че през предстоящия период ще продължи устойчивото доближаване на инфлацията към нашата цел и че то ще продължи и след постепенното преустановяване на покупките ни на активи. Все пак остава необходимостта от значителни стимули от страна на паричната политика, за да бъде подкрепено по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и развитието на общата инфлация в средносрочен план. Тази подкрепа ще продължи да бъде осигурявана от нетните покупки на активи до края на годината, от значителните наличности от придобити активи и свързаните с тях реинвестиции, както и от нашия усъвършенстван ориентир за основните лихвени проценти на ЕЦБ. Във всеки случай, Управителният съвет има готовност да внесе корекции във всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до целевото равнище.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Растежът на реалния БВП на тримесечна база отслабна до 0,4% през първото тримесечие на 2018 г. след прираст от 0,7% през предходните три тримесечия. Това забавяне отразява отдръпване от много високите равнища на растеж през 2017 г. и е свързано основно с отслабване на стимула от страна на много силната преди външна търговия. Към това се добавят нарастване на несигурността и редица временни фактори и фактори от страна на предлагането както на вътрешно, така и на световно равнище. Актуалните икономически показатели и резултатите от конюнктурни анкети са се стабилизирали и все така сочат продължаващ солиден и широкообхватен икономически растеж, в съответствие с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от юни 2018 г. Нашите мерки по паричната политика, които подпомогнаха процеса на намаляване на задлъжнялостта, продължават да подкрепят вътрешното търсене. Частното потребление се поддържа от продължаващото увеличение на заетостта, което от своя страна отразява отчасти вече осъществени реформи на трудовия пазар, и от нарастването на богатството на домакинствата. Бизнес инвестициите са стимулирани от много благоприятните условия за финансиране, нарастващата корпоративна доходност и солидното търсене. Жилищните инвестиции остават силни. В допълнение към това се очаква да продължи широкообхватното нарастване на търсенето в глобален мащаб, давайки тласък на износа от еврозоната.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, все още могат да се оценят като цялостно балансирани. Силно изразена остава несигурността, свързана с глобални фактори, и по-специално със заплахата от протекционизъм. Освен това наблюдение продължава да изисква рискът от по-нататъшна засилена волатилност на финансовите пазари.

Годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се повиши до 2,0% през юни 2018 г. след 1,9% през май в отражение главно на по-високата инфлация на енергоносителите и храните. Въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно годишният темп на общата инфлация да се задържи на сегашното си равнище до края на годината. Макар че измерителите на базисната инфлация остават като цяло слаби, те отбелязват повишение спрямо предходните си ниски равнища. Вътрешният ценови натиск се засилва и разширява в условия на високо равнище на натоварване на производствените мощности и затягане на условията на пазарите на труда. Намалява несигурността, свързана с перспективата за инфлацията. В перспектива се очаква базисната инфлация да се повиши към края на годината и след това да нараства постепенно в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически растеж, съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет и увеличаващия се растеж на заплатите.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) нарасна до 4,4% през юни 2018 г. след 4,0% през май. Прирастът на М3 все така е благоприятно повлиян от ефекта от мерките по паричната политика на ЕЦБ и ниските пропуснати ползи при държане на средства в най-високоликвидни депозити. Тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари.

Продължава наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се увеличи до 4,1% през юни 2018 г. след 3,7% през предходния месец, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата остана непроменен на равнище от 2,9%. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за второто тримесечие на 2018 г. показва, че прирастът на кредитирането все така се поддържа от облекчаването на условията за кредитиране и от нарастващото търсене във всички категории заеми.

Предаването на ефекта от мерките по паричната политика, въведени от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията за кредитиране за предприятията и домакинствата, достъпа до финансиране – особено за малки и средни предприятия, както и кредитния поток в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че все още е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да продължи устойчивото доближаване на темпа на инфлация до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. По отношение на фискалните политики продължаващият широкообхватен икономически растеж изисква възстановяване на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, където държавният дълг все още е висок. За всички държави би било полезно да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която в по-голяма степен да благоприятства растежа. Пълното, прозрачно и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за повишаване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава усъвършенстването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет призовава за конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.