Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
Christine Lagarde
The President of the European Central Bank
Luis de Guindos
Vice-President of the European Central Bank
  • ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 2 февруари 2023 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

В началото бихме желали да поздравим Хърватия за присъединяването ѝ към еврозоната на 1 януари 2023 г. Също така приветстваме сърдечно в Управителния съвет управителя на Hrvatska narodna banka, Борис Вуйчич. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание.

Управителният съвет ще запази курса на значително увеличение на лихвените проценти с равномерен темп и на поддържането им на равнища, които са достатъчно рестриктивни, за да осигурят своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Съответно днес той реши да повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 50 базисни пункта и очаква да продължи да ги повишава. Като се има предвид натискът от основната инфлация, възнамеряваме да повишим лихвените проценти с още 50 базисни пункта на следващото си заседание по паричната политика през март, а след това ще подложим на оценка по-нататъшния курс на паричната политика. С течение на времето поддържането на лихвените проценти на рестриктивно ниво ще понижи инфлацията, отслабвайки търсенето, и ще предпази от риска от трайно възходящо изместване на инфлационните очаквания. Във всеки случай, бъдещите ни решения за основните лихвени проценти все така ще зависят от данните и ще се определят заседание по заседание.

Днес Управителният съвет взе решение и относно параметрите за намаляване на наличностите на Евросистемата от ценни книжа по програмата за закупуване на активи (APP). Както бе оповестено през декември, портфейлът по APP ще намалява средно с 15 млрд. евро месечно от началото на март до края на юни 2023 г., а темпът впоследствие ще бъде определен с течение на времето. Частичното реинвестиране ще се извършва в общи линии в съответствие със сегашната практика. По-специално, оставащите суми за реинвестиране ще бъдат разпределяни пропорционално на дела на погашенията по всяка включена в APP програма, а по програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) – според дела на погашенията на всяка държава при националните и наднационалните емитенти. Що се отнася до покупките ни на корпоративни облигации, оставащите реинвестиции ще клонят в по-голяма степен към емитенти с по-добри резултати по отношение на климата. Без да се засяга целта ни за ценова стабилност, този подход ще подпомогне постепенното намаляване на въглеродния отпечатък на наличностите на Евросистемата от корпоративни облигации в съответствие с целите на Парижкото споразумение.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни. Подробностите по параметрите за намаляването на наличностите по APP са представени в отделно прессъобщение, което ще бъде публикувано в 15:45 ч. централноевропейско време.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Според предварителната оценка на Евростат през четвъртото тримесечие на 2022 г. икономиката на еврозоната е отбелязала растеж от 0,1%. Макар да надвишава макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от декември, този резултат означава, че икономическата активност се е забавила чувствително от средата на 2022 г. Очакваме тя да остане слаба в краткосрочен план. Вялата икономическа активност в глобален мащаб и високата геополитическа несигурност, най-вече поради несправедливата война на Русия срещу Украйна и нейния народ, продължават да затрудняват растежа на еврозоната. Наред с високата инфлация и затегнатите условия за финансиране тези неблагоприятни фактори забавят разходите и производството особено в сектора на промишленото производство.

Все пак, смущенията в доставките постепенно отминават, газовите доставки стават по-сигурни, предприятията продължават да работят по голям брой стари поръчки, а доверието се засилва. Освен това производството в сектора на услугите остава на непроменено равнище, подпомогнато от продължаващите ефекти от отварянето на икономиката и по-голямото търсене на дейности, извършвани в свободното време. Растящите заплати и неотдавнашният спад в инфлацията на енергийните цени също се очаква да намалят загубата на покупателна способност, засегнала мнозина поради високата инфлация. Това от своя страна ще подпомогне потреблението. Като цяло данните показват, че икономиката е по-устойчива спрямо очакванията и би трябвало да отбележи възстановяване през следващите тримесечия.

През декември 2022 г. темпът на безработица се задържа на най-ниското си досега равнище от 6,6%. Темпът на откриване на нови работни места обаче може да се забави, а безработицата да се увеличи през идните тримесечия.

Мерките за държавна подкрепа, чиято цел е да бъде предпазена икономиката от въздействието на високите енергийни цени, би следвало да бъдат временни, целенасочени и предназначени да запазят стимулите за ограничаване на енергийното потребление. По-специално, с отслабването на енергийната криза е важно сега да започнем бързо и организирано оттегляне на тези мерки в съответствие с поевтиняването на енергоносителите. Всякакви подобни мерки, които не отговарят на тези принципи, вероятно ще повишат средносрочния инфлационен натиск, а това би наложило по-силна реакция от страна на паричната политика. Нещо повече, в съответствие с рамката на ЕС за икономическо управление фискалните политики следва да бъдат ориентирани към постигане на по-добра производителност на икономиката и постепенно свиване на големия публичен дълг. Политики за увеличаване на капацитета на еврозоната в областта на предлагането, особено в енергийния сектор, могат да допринесат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. За тази цел правителствата следва да приложат бързо плановете си за инвестиции и структурни реформи по програмата „ЕС от ново поколение“. Трябва да бъде завършена бързо реформата на рамката на ЕС за икономическо управление.

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат, изчислена с използване на прогнозни данни на Евростат за Германия, през януари инфлацията е била на равнище 8,5%. Това е с 0,7 процентни пункта по-ниско, отколкото през декември. Намалението е главно поради нов рязък спад на цените на енергоносителите. Пазарните показатели сочат, че през следващите години енергийните цени ще бъдат значително по-ниски от очакваното по времето на последното ни заседание. Инфлацията на цените на храните се е повишила малко до 14,1%, тъй като резкият скок в цените на енергоносителите и на други фактори за производство в хранителната промишленост през предишния период все още намира отражение в потребителските цени.

Ценовият натиск остава силен, донякъде защото високите енергийни цени се отразяват в цялата икономика. През януари инфлацията без компонентите енергоносители и храни остава на равнище 5,2%, инфлацията на неенергийните промишлени стоки се повишава до 6,9%, а тази на услугите отбелязва спад до 4,2%. Други показатели на основната инфлация също остават високи. Държавните мерки за компенсиране на домакинствата за високите енергийни цени ще потискат инфлацията през 2023 г., но се очаква след изтичането им тя да се увеличи. Същевременно мащабът на някои от тези мерки зависи от развитието на енергийните цени и очакваният им принос за инфлацията е особено несигурен.

Макар смущенията във веригите на доставка да отзвучават постепенно, закъснели последици от тях все още тласкат нагоре инфлацията на цените на стоките. Същото се отнася за премахването на ограниченията, свързани с пандемията – макар да отслабва, ефектът от латентното търсене продължава да тласка цените нагоре, особено в сектора на услугите.

Заплатите нарастват по-бързо. За това допринася солидното състояние на пазарите на труда, а основна тема в договарянето на възнагражденията е догонването на високата инфлация. Същевременно актуалните данни за динамиката на заплатите са в съзвучие с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от декември. Повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания в момента са на равнище около 2%, но изискват непрекъснато наблюдение.

Оценка на рисковете

Рисковете за перспективата за икономическия растеж вече са по-балансирани. Несправедливата война на Русия срещу Украйна и нейния народ все така съставлява значителен риск за отслабване на икономиката и би могла да тласне отново нагоре разходите за енергия и храни. Възможно е растежът в еврозоната да бъде допълнително забавен, ако световната икономика отслабва по-рязко от очакваното. Освен това биха възникнали препятствия пред възстановяването, ако пандемията се засили отново и в резултат на това се възобновят смущенията във веригите на доставка. Възможно е обаче енергийното сътресение да отзвучи по-бързо от очакваното, както и фирмите в еврозоната да се приспособят по-бързо към сложната международна среда. Това би допринесло за по-голям растеж от очакваното в момента.

Рисковете за перспективата за инфлацията също са станали по-балансирани, особено в краткосрочен план. Що се отнася до възходящите рискове, съществуващият натиск по веригата все още би могъл да тласне към повишаване цените на дребно в краткосрочен план. Освен това по-силен от очакваното икономически подем в Китай може да доведе до ново покачване на цените на суровините и на външното търсене. Вътрешни фактори като трайно повишаване на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-голямо от предвиденото увеличение на заплатите биха могли да причинят по-висока инфлация, включително в средносрочен план. Що се отнася до низходящите рискове, ако продължи наблюдаваното напоследък поевтиняване на енергоносителите, е възможно инфлацията да отслабне по-бързо от очакваното. Впоследствие този низходящ натиск в енергийния компонент би могъл да намери отражение и в по-слаба динамика на основната инфлация. По-нататъшно отслабване на търсенето също би допринесло за по-слаб ценови натиск от очакваното в момента, особено в средносрочен план.

Финансови и парични условия

Със затягането на паричната политика пазарните лихвени проценти продължават да се повишават и кредитите за частния сектор поскъпват. Банковото кредитиране за предприятията се забави рязко през последните месеци. Това се дължи отчасти на намалелите нужди от финансиране за материални запаси. Но тенденцията отразява и отслабено търсене на кредити за финансиране на бизнес инвестиции в контекста на рязко покачване на лихвените проценти по банковите кредити и значително затягане на кредитните стандарти, за което свидетелства и последното ни проучване на банковото кредитиране. Кредитирането за домакинствата също продължава да намалява в отражение на повишаващите се лихвени проценти по кредитите, затегнатите кредитни стандарти и рязък спад на търсенето на ипотечни заеми. Със забавянето на отпускането на кредити бързо намалява и прирастът на парите, с отчетлив спад при най-ликвидните компоненти, включително овърнайт депозитите. Това се компенсира само частично от изместване към срочни депозити.

Заключение

В заключение, Управителният съвет ще запази курса на значително увеличение на лихвените проценти с равномерен темп и на поддържането им на равнища, които са достатъчно рестриктивни, за да осигурят своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Съответно днес той реши да повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 50 базисни пункта и очаква да продължи да ги повишава. Като се има предвид базисният инфлационен натиск, възнамеряваме да повишим лихвените проценти с още 50 базисни пункта на следващото си заседание по паричната политика през март, а след това ще подложим на оценка по-нататъшния курс на паричната политика. С течение на времето поддържането на лихвените проценти на рестриктивно ниво ще понижи инфлацията, отслабвайки търсенето, и ще предпази от риска от трайно възходящо изместване на инфлационните очаквания. Освен това от началото на март 2023 г. портфейлът по APP ще намалява с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата няма да реинвестира в пълен размер погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж.

Бъдещите ни решения по паричната политика все така ще зависят от данните и ще се определят заседание по заседание. Имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите