Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
  • ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 14 април 2022 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Руската агресия срещу Украйна причинява огромни страдания. Освен това тя засяга икономиката – в Европа и отвъд нейните граници. Конфликтът и свързаната с него несигурност влошават сериозно доверието на бизнеса и потребителите. Смущенията в търговията водят до нов недостиг на суровини и материали. Рязкото поскъпване на енергоносителите и суровините отслабва търсенето и спъва производството. Как ще се развие икономиката зависи в решаваща степен от развитието на конфликта, от ефекта на наложените санкции и от евентуални по-нататъшни мерки. Същевременно икономическата активност е все така подпомагана от отварянето на икономиката след кризисния етап на пандемията. Инфлацията се повиши съществено и ще остане висока през идните месеци, главно поради рязкото повишаване на енергийните разходи. Инфлационният натиск се засили в голям брой сектори.

На днешното заседание преценихме, че постъпващите данни от последното ни заседание насам потвърждават очакването ни, че нетните покупки на активи по програмата ни за закупуване на активи (APP) трябва да приключат през третото тримесечие. Занапред паричната ни политика ще зависи от постъпващите данни и от развитието на оценката ни за перспективите. В сегашните условия на висока несигурност ще запазим отворени варианти, поетапен подход и гъвкавост в провеждането на паричната политика. Управителният съвет ще предприеме каквито действия е необходимо, за да изпълни мандата на ЕЦБ да осигурява ценова стабилност и да допринася за запазване на финансовата стабилност.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През последното тримесечие на 2021 г. икономиката на еврозоната отбеляза растеж от 0,3%. Според оценките растежът е останал слаб през първото тримесечие на 2022 г., до голяма степен заради свързани с пандемията ограничения.

Редица фактори сочат бавен растеж и през предстоящия период. Войната вече влошава доверието на бизнеса и потребителите, включително заради несигурността, която носи. Поради рязкото поскъпване на енергията и суровините домакинствата са изправени пред по-големи разходи за живот, а предприятията търпят по-високи производствени разходи. Войната създаде нови затруднения във веригите на доставка, за които допринасят новите мерки против пандемията в Азия. Някои сектори са изправени пред нарастващи затруднения в осигуряването на материали и това нарушава производството. Има обаче и неутрализиращи фактори в подкрепа на протичащото възстановяване, като например компенсаторните фискални мерки и възможността домакинствата да използват натрупаните през пандемията спестявания. Нещо повече, отварянето на най-засегнатите от пандемията сектори и силният пазар на труда с по-голям брой заети все така ще допринасят за доходите и потреблението.

Подкрепата от страна на фискалната и паричната политика запазва ключовото си значение, особено в настоящите тежки геополитически условия. Наред с това успешното осъществяване на плановете за инвестиции и реформи по програмата „ЕС от ново поколение“ ще ускори енергийния и зеления преход. Това би трябвало да спомогне за засилване на дългосрочния растеж и устойчивостта в еврозоната.

Инфлация

През март инфлацията нарасна до 7,5% спрямо 5,9% през февруари. Енергийните цени бяха тласнати нагоре от избухването на войната и сега са с 45% над равнището си от преди една година. Те все така са основната причина за високия темп на инфлация. Пазарните показатели сочат, че енергийните цени ще останат високи в краткосрочен план, но после ще се понижат в някаква степен. Цените на храните също се повишиха рязко. Това се дължи на нарасналите производствени и транспортни разходи, по-специално на поскъпването на торовете. Причината отчасти е войната в Украйна.

Покачването на цените придоби по-широк мащаб. Разходите за енергия водят до поскъпване в много сектори. Затрудненията във веригите на доставка и нормализирането на търсенето след отварянето на икономиката също продължават да оказват възходящ натиск върху цените. През последните месеци измерителите на основната инфлация се повишиха до равнища над 2%. Не е сигурно колко продължително ще бъде повишението на тези показатели, като се има предвид ролята на временни фактори, свързани с пандемията, и непрякото въздействие от повишените енергийни цени.

Условията на пазара на труда продължават да се подобряват, като през февруари безработицата спадна до безпрецедентно ниското равнище от 6,8%. Обявяването на свободни работни места в много сектори свидетелства за все още солидно търсене на работна ръка, но като цяло нарастването на заплатите остава слабо. С течение на времето завръщането на икономиката към пълен капацитет би трябвало да допринесе за по-бързо нарастване на заплатите. Макар че различни измерители на дългосрочните инфлационни очаквания, извлечени от финансовите пазари и проучвания на експерти, като цяло са на равнище около 2%, първоначални признаци за ревизия на тези измерители над целевото равнище са основание за внимателно наблюдение.

Оценка на рисковете

Низходящите рискове пред перспективата за растежа са се увеличили значително вследствие на войната в Украйна. Въпреки че свързаните с пандемията рискове намаляха, войната може да повлияе още по-силно на икономическите нагласи и да влоши допълнително проблемите от страна на предлагането. Трайно високите енергийни разходи в съчетание със загуба на доверие могат да понижат търсенето и да доведат до по-голямо от очакваното свиване на потреблението и инвестициите.

Засилиха се и възходящите рискове, свързани с перспективата за инфлацията, особено в краткосрочен план. Сред рисковете за средносрочната перспектива за инфлацията са изменения над целевото равнище в инфлационните очаквания, по-високи от предвижданото увеличения на заплатите и трайно влошаване на условията от страната на предлагането. Ако обаче търсенето отслабне в средносрочен план, това би намалило натиска върху цените.

Финансови и парични условия

Финансовите пазари се характеризират с висока нестабилност след избухването на войната и налагането на финансови санкции. Пазарните лихвени проценти се повишиха в отговор на изменящите се перспективи за паричната политика, макроикономическата среда и инфлационната динамика. Разходите на банките за финансиране продължиха да растат. Същевременно засега не се наблюдава сериозно напрежение на паричните пазари, нито недостиг на ликвидност в банковата система в еврозоната.

Въпреки че остават ниски, лихвените проценти по банкови кредити за предприятията и домакинствата започнаха да отразяват увеличението на пазарните лихвени проценти. Кредитирането на домакинствата остава на непроменено равнище, особено за закупуване на жилища. Потоците на кредитиране на предприятията се стабилизираха.

Съгласно данните от последното ни проучване на банковото кредитиране условията за предоставяне на заеми за предприятия и на жилищни кредити като цяло са се затегнали през първото тримесечие на годината, тъй като кредиторите започват да се тревожат за рисковете, пред които са изправени клиентите им в среда на несигурност. Очаква се кредитните стандарти да се затегнат още повече през идните месеци, след като банките отчетат отрицателното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна и по-високите цени на енергията.

Заключение

В обобщение, войната в Украйна оказва тежко въздействие върху икономиката на еврозоната и значително увеличи несигурността. Последиците от войната за икономиката зависят от развитието на конфликта, от ефекта на наложените санкции и от евентуални по-нататъшни мерки. Инфлацията се повиши съществено и ще остане висока през идните месеци, главно поради рязкото повишаване на енергийните разходи. Наблюдаваме настоящите условия на несигурност с повишено внимание и следим отблизо постъпващите данни от гледна точка на въздействието им върху средносрочната перспектива за инфлацията. Калибрирането на политиките ни ще продължи да се ръководи от данните и да отразява развитието на оценката ни за перспективите. Имаме готовност да коригираме всички свои инструменти в рамките на мандата си, като при необходимост прилагаме гъвкавост, за да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите