Доклад на ЕЦБ за напредъка на държави от ЕС към приемане на еврото

1 юни 2022 г.

• В доклада, който се публикува на две години, се прави оценка на напредъка на седем държави членки на ЕС извън еврозоната
• Положителна оценка за Хърватия с оглед на евентуално въвеждане на еврото от 1 януари 2023 г.
• Като цяло напредъкът е ограничен поради трудните икономически условия

Държавите членки на ЕС извън еврозоната са отбелязали ограничен напредък в икономическото сближаване с еврозоната от 2020 г. насам. Това е заключението в Доклада на Европейската централна банка (ЕЦБ) за конвергенцията от юни 2022 г. Основната причина са трудните икономически условия.

В доклада, който се публикува на всеки две години, се подлага на оценка напредъкът към приемане на еврото на седем държави от ЕС, където то още не е въведено. Това са България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

Докладът включва по-задълбочена оценка на Хърватия, която обяви намерение да въведе еврото от 1 януари 2023 г. На 10 юли 2020 г. България и Хърватия се присъединиха към валутния механизъм II и към банковия съюз.

Кризата с коронавируса (COVID-19) доведе до значителен спад на икономическата активност през 2020 г., от който всички подложени на преглед държави са отбелязали силно възстановяване. Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. възпрепятства растежа, а инфлацията се е повишила във всички подложени на оценка държави. Все още обаче е твърде рано да се направят категорични заключения как ще бъде засегнат ходът на конвергенцията. Прогнозната оценка за конвергенцията е съпроводена с висока степен на несигурност, а пълното въздействие може да бъде оценено едва впоследствие.

Що се отнася до критерия за ценова стабилност, само Хърватия и Швеция отбелязват темп на инфлация под или значително под референтната стойност от 4,9%. Този референтен темп се основава на средните стойности на инфлацията, регистрирани в трите държави с най-добър резултат през последните 12 месеца – Финландия, Франция и Гърция (след изключване на статистическите нетипични – Малта и Португалия). В останалите пет подложени на оценка държави – България, Чешката република, Унгария, Полша и Румъния – темпът на инфлация е доста над референтната стойност през последните 12 месеца, също както в Доклада за конвергенцията от 2020 г.

Що се отнася до фискалния критерий, към момента на публикуването на доклада само Румъния е обект на процедура при прекомерен дефицит (задействана през април 2020 г.). Макар че други три от разглежданите държави – България, Чешката република и Унгария – са надхвърлили през 2021 г. референтната стойност на дефицита от 3% от БВП, не са задействани нови процедури при прекомерен дефицит.

След като се повишиха рязко през 2020 г. вследствие на кризата с COVID-19, през 2021 г. бюджетните дефицити останаха повишени във всички държави освен Швеция. В сравнение с 2020 г. бюджетните салда се подобриха през 2021 г. във всички разглеждани държави с изключение на България и Чешката република. Според икономическите прогнози на Европейската комисия – пролет 2022 г. се очаква съотношението дефицит/БВП да намалее в повечето държави през 2022 г. и 2023 г. То все пак се очаква да остане над референтната стойност през 2023 г. в Чешката република, Унгария, Полша и Румъния.

Съотношението държавен дълг/БВП през 2021 г. беше в диапазона от 20% до 40% в България и Швеция, в Чешката република, Полша и Румъния достигна стойности между 40% и 60%, а в Хърватия и Унгария беше над референтната стойност от 60%.

Очаква се през 2022 г. и 2023 г. съотношението на държавния дълг да намалее в четири от държавите в резултат както от подобряване на икономическата активност, така и от постепенното премахване на фискалните мерки, предприети в отговор на пандемията от COVID-19, а за бюджетното салдо се очаква то да бъде обременено от нови мерки в отговор на високите енергийни цени и руско-украинската война.

Що се отнася до критерия за обменния курс, българският лев и хърватската куна участваха във валутния механизъм II през по-голямата част от двегодишния референтен период от 26 май 2020 г. до 25 май 2022 г. при централен курс съответно от 1,95583 лева за едно евро и 7,53450 куни за едно евро. В обменния курс на хърватската куна се наблюдаваше слаба волатилност и тя се търгуваше близо до централния си курс. Българският лев не се е отклонявал от централния си курс. С изключение на румънската лея обменните курсове на валутите, които не участват във валутния механизъм II, проявиха сравнително висока волатилност.

Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, най-ниските 12-месечни средни дългосрочни лихвени проценти бяха регистрирани в България, Хърватия и Швеция. Стойността от 2,5% в Чешката република беше точно под референтната стойност от 2,6%. В две от разглежданите държави – Унгария и Полша – бяха регистрирани 12-месечни средни дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност, а в Румъния 12-месечните средни дългосрочни лихвени проценти бяха доста над референтната стойност.

Качеството на институционалната среда е важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето. С изключение на Швеция качеството на институциите и управлението в разглежданите държави е сравнително слабо. Що се отнася до правната конвергенция, Хърватия е единствена сред разглежданите държави, където правната рамка е в пълно съответствие с изискванията за приемане на еврото съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз и Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ).

Хърватия

Заключението в оценката на ЕЦБ е, че Хърватия е в рамките на референтните стойности по критериите за конвергенция.

Ценова стабилност

През април 2022 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлация в Хърватия е 4,7%, т.е. под референтната стойност от 4,9%. Очаква се той да се повиши постепенно през идните месеци, главно вследствие на поскъпването на суровините, нарастващия ценови натиск и по-нататъшното влошаване на затрудненията във веригите на доставка в резултат от руско-украинската война.

В перспектива, налице са опасения дали конвергенцията на инфлацията е устойчива в по-дългосрочен план в Хърватия. За да се предотврати натрупване на прекомерен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, процесът на конвергенция трябва да бъде подкрепен с подходящи политики.

Дефицит на сектор „Държавно управление“ и съотношение на дълга

През 2021 г. бюджетно салдо на сектор „Държавно управление“ в Хърватия беше точно под референтната стойност от 3% от БВП, а съотношението на дълга бе над референтната стойност от 60% от БВП, но отбеляза спад спрямо предходната година. През 2021 г. съотношението на дефицита беше 2,9% от БВП и това покрива критерия за дефицита. През 2021 г. съотношението на дълга беше 79,8% – спад спрямо върховата стойност от 87,3% от БВП през 2020 г. При този рязък спад критерият за дълга е изпълнен.

Икономическите прогнози на Европейската комисия – пролет 2022 г. показват, че Хърватия има всички изгледи да продължи да спазва изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Освен това в пакета по пролетния европейски семестър 2022 г. Европейската комисия установи, че Хърватия е изправена пред средно големи рискове за устойчивостта на дълга в средносрочен план. За да запази стабилни публични финанси и да осигури трайна низходяща траектория на съотношението на дълга, за Хърватия е особено важно да изпълни фискалните реформи, предвидени в нейния план за възстановяване и устойчивост.

Обменен курс

На 10 юли 2020 г. хърватската куна бе включена във валутен механизъм II при обменен курс от 7,53450 куни за едно евро и стандартен диапазон на отклонение от ±15%. През двегодишния референтен период от 26 май 2020 г. до 25 май 2022 г. обменният курс отбеляза слаба колебливост и куната се търгуваше близо до централния курс.

Дългосрочни лихвени проценти

През референтния период от май 2021 г. до април 2022 г. дългосрочните лихвени проценти в Хърватия бяха средно 0,8% – стойност под референтната от 2,6% за критерия за конвергенция, засягащ лихвените проценти. От 2012 г. насам дългосрочните лихвени проценти в Хърватия се понижават, като 12-месечните средни стойности са спаднали от малко под 7% до под 1%.

Устойчивост на конвергенцията

За Хърватия би било полезно да поддържа ориентирани към стабилност икономически политики и да проведе широкообхватни структурни реформи. През 2022 г. Европейската комисия установи, че макроикономическите дисбаланси в тази държава продължават да намаляват през 2021 г. и са се завърнали към благоприятните си тенденции от преди пандемията. Структурни реформи биха спомогнали Хърватия да подобри своята институционална и бизнес среда, биха насърчили конкуренцията и биха направили публичната администрация и съдебната система по-ефективни. През октомври 2020 г. ЕЦБ пое отговорността по прекия надзор над осем значими институции и наблюдението над 15 по-малко значими институции в Хърватия.

Правни критерии

Хърватското законодателство е в съответствие с Договорите и Устава на ЕСЦБ, както изисква член 131 от Договора.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Александрин Буйе на телефон +49 172 174 93 66.

Забележки

• Докладът за конвергенцията на ЕЦБ подлага на преглед икономическата и правната конвергенция на държави членки на ЕС извън еврозоната с дерогация, на всеки две години или по искане на отделна държава. В него се оценява степента на устойчива икономическа конвергенция с еврозоната, доколко националното законодателство е съвместимо с правната рамка на ЕС и доколко са изпълнени законовите изисквания за съответните национални централни банки. Като се има предвид, че Дания има клауза за право на отказ, тя не се включва в оценката, освен по нейно искане.
• Крайната дата за статистическите данни, включени в този Доклад за конвергенцията, е 25 май 2022 г. Референтният период за критериите ценова стабилност и дългосрочни лихвени проценти е от май 2021 г. до април 2022 г. За обменните курсове референтният период е от 26 май 2020 г. до 25 май 2022 г. Историческите данни за бюджетната позиция обхващат периода до 2021 г. Прогнозите се основават на Икономическите прогнози на Европейската комисия от пролетта на 2022 г. и на последните програми за конвергенция на съответните държави, както и на друга информация, релевантна за перспективно ориентиран анализ на устойчивостта на конвергенцията.
• От ноември 2014 г. всяка държава, която се присъединява към еврозоната, се включва и в единния надзорен механизъм (ЕНМ) и в останалите елементи на банковия съюз. Банковата система на съответната държава се подлага на цялостна оценка, извършвана от ЕЦБ. На 10 юли 2020 г. ЕЦБ реши да установи тясно сътрудничество с Българска народна банка и Hrvatska narodna banka, след като те изпълниха необходимите надзорни и правни предпоставки. От 1 октомври 2020 г. ЕЦБ отговаря за общите процедури за всички поднадзорни лица и наблюдението над по-малко значимите институции в тези две държави.